Клайв Луис - Принц Каспиан

В тайната магическа стая в сърцето на хълма крал Каспиан заседаваше заедно с Корнилиъс, язовеца, Никабрик и Тръмпкин. Големи колони, дело на стари майстори, поддържаха покрива. В центъра стоеше самият Камък — каменна маса, разцепена през средата и изписана с неразбираеми текстове. В далечни времена Каменната маса стояла на върха на хълма, преди вторият хълм да бил издигнат над нея, и била изложена в продължения на векове на ветрове, дъждове и снегове, които почти изличили написаното. Сега не я използваха — беше прекалено вълшебна, за да я ползват по обичайния начин. Седяха на дънери малко встрани, около грубо скована дървена маса, върху която недодялана глинена лампа осветяваше пребледнелите им лица и хвърляше дълги сенки по стените.

— Ако Ваше величество някога реши да използва рога — говореше Трюфелхънтър, — мисля, че моментът е настъпил.

Каспиан им разказа за съкровището си преди няколко дни.

— Наистина сме в голяма беда — съгласи се Каспиан. — Но откъде да съм сигурен, че именно сега е най-тежкият момент? Ами ако ни сполетят още по-големи злини, а ние вече сме го използвали?

— С подобни аргументи — възрази Никабрик — Ваше величество никога няма да го използва и може да стане прекалено късно.

— И аз мисля така — обади се доктор Корнилиъс.

— А ти как смяташ, Тръмпкин? — попита Каспиан.

— О — изсумтя червеното джудже, което ги слушаше с пълно безразличие, — Ваше величество е наясно какво е моето мнение — рогът, онзи счупен камък, вашият Върховен крал Питър и Лъва Аслан са все врели-некипели. На мен ми е все едно кога Ваше величество ще надуе рога. Единствено настоявам пред армията да не се споменава нищо за него. Няма смисъл да събуждаме надежди за магическа помощ, която по мое мнение няма да се появи.

— Тогава, в името на Аслан, ще надуя рога на кралица Сюзан — обяви Каспиан.

— Има нещо, Ваше величество — намеси се доктор Корнилиъс, — което смятам за необходимо да бъде направено преди това. Ние не знаем в какъв вид ще се яви помощта. Не е изключено рогът да призове дори Аслан отвъд морето. Но според мен е по-вероятно да извика Върховния крал Питър и останалите кралски особи от далечното минало. Какъвто и да е случаят, мисля, че не може да сме сигурни откъде точно ще се появи помощта…

— Не съм чувал по-верни думи — подметна Тръмпкин.

— Затова мисля — продължи мъдрецът, — че те (или той) ще се завърнат на някое от древните места на Нарния. Тук, където седим сега, е най-древното и най-тайнственото от всички вълшебни места и именно тук смятам за най-вероятно да се появят. Но има и две други. Едното се намира около фенера нагоре по реката, западно от Бобров бент, където според преданията кралските деца за пръв път са стъпили в Нарния, а другото е при делтата на реката, където някога се е издигал дворецът им Каир Паравел. А ако ще се появи самият Аслан, най-добре е пак там да го срещнем, защото според всички истории той е син на Императора отвъд Морето и именно оттам ще се появи. Не е зле да изпратим вестоносци и до двете места — при фенера и при делтата на реката, за да ги (или го) посрещнат.

— Така си и мислех — недоволстваше Тръмпкин. — В резултат от всички тези врели-некипели не само няма да видим помощ, ами ще се лишим и от двама бойци.

— Кого предлагаш да изпратим, доктор Корнилиъс? — попита Каспиан.

— Катеричките най-добре ще се промъкнат през вражеската територия, без да ги заловят — подсказа Трюфелхънтър.

— Всичките наши катерички, а те не са много на брой — обърна внимание Никабрик, — са доста вятърничави. Подобна задача бих поверил единствено на Патъртуиг.

— Тогава да отиде Патъртуиг — отсече крал Каспиан. — А кой да е вторият пратеник? Знам, че си готов да отидеш, Трюфелхънтър, но не си достатъчно бърз. Същото важи и за теб, доктор Корнилиъс.

— Аз няма да отида! — заяви Никабрик. — При толкова човеци и зверове наоколо трябва да има някой, който да наблюдава дали към джуджетата тук се отнасят както подобава.

— Ха! — възкликна Тръмпкин. — Така ли се разговаря с крал? Ваше величество — обърна се той към Каспиан, — изпратете мен!

— Но нали не вярваш в рога? — изненада се Каспиан.

— Така е, но какво значение има. Мога да умра, докато гоня вятъра, а мога да загина и тук. Вие сте моят крал. Знам разликата между даването на съвети и изпълнението на заповеди. Вие чухте моя съвет, а сега е време аз да чуя вашите заповеди.

— Никога няма да забравя благородната ти постъпка, Тръмпкин — увери го Каспиан. — Някой да повика Патъртуиг. А аз кога да надуя рога?