Клайв Луис - Принц Каспиан

— Бих изчакал до зазоряване, Ваше величество — посъветва доктор Корнилиъс. — Това понякога има ефект при правене на бели магии.

След няколко минути Патъртуиг пристигна. Обясниха каква е задачата й. Подобно на повечето катерички тя преливаше от смелост, замах и енергия, както от възбуда и пакостливост (да не кажа и самонадеяност). Щом чу задачата, изрази готовност да поеме. Решиха тя да се отправи към фенера, а Тръмпкин да предприеме по-краткото пътуване по делтата на реката. Пратениците хапнаха набързо, получиха сърдечните благодарности и пожелания за успех от краля, язовеца и Корнилиъс и тръгнаха на път.

— И така — продължи Тръмпкин (защото вече се досещаш, че именно той разказваше историята на четирите деца в разрушената зала на Каир Паравел), — сложих комат хляб в джоба, оставих всичките си оръжия освен камата и поех през гората в сивото утро. Вървях много часове, по едно време чух непознат звук. Не, няма да го забравя, докато съм жив. Носеше се навсякъде из въздуха — тътнещ като гръмотевица, но несравнимо по-продължителен, студен и сладък като музика, която се носи над водата, но и така силен, че разтърсваше гората. Помислих си: „Ако това не е рогът, то тогава аз съм заек.“ И миг след това се зачудих защо не го е надул по-рано…

— По кое време се случи? — попита Едмънд.

— Между девет и десет часа — отвърна Тръмпкин.

— Точно когато бяхме на гарата! — възкликнаха едновременно децата и се спогледаха с грейнали очи.

— Моля те, продължавай! — подкани Луси джуджето.

— Е, както казах, зачудих се, но продължих да вървя напред. Не се спрях цяла нощ. А после утрото настъпи и сякаш бях оглупял като великан. Реших за по-напряко да мина през открита местност, вместо да заобиколя големия завой на реката. И ме хванаха.

И то не войниците от армията, а стражите на един надут стар глупак — пазач на малък замък, който е последното укрепление на Мираз към брега. Няма нужда да ви казвам, че не изтръгнаха и думичка истина от мен, но аз съм джудже и това им стигаше. Но всъщност това, че пазачът се оказа надут стар глупак беше в моя полза. Всеки друг на негово място щеше да ми види сметката веднага. За него обаче най-важното беше да ми устрои грандиозна екзекуция: да ме изпрати при „призраците“ с цялата необходима за целта церемониалност. И тогава тази млада дама (той кимна към Сюзан) се прояви с лъка, и то точно навреме. И ето ме тук. Но без доспехите, защото ми ги взеха, разбира се.

Той почисти лулата си и отново я напълни.

— Ха! — възкликна Питър. — Значи е бил твоят рог, Сюзан. Твоят рог ни извлече вчера сутринта от гарата. Не мога да повярвам. Но пък всичко останало съвпада!

— Не виждам защо да не повярваш — отбеляза Луси, — след като по принцип вярваш във вълшебства. Има безброй приказки за това как чрез магии хората от едно място, дори от един свят попадат в друг. Искам да кажа, че когато магьосник в „Хиляда и една нощ“ извика дух, всички знаят, че това е добър дух и трябва да се появи. По същия начин и ние е трябвало да се появим.

— Да — съгласи се Питър. — Но се чудя, защото в приказките винаги този, който вика някого, е от нашия свят. Човек някак не се замисля откъде точно се появява духът.

— А сега вече знаем как се чувства духът — обади се Едмънд ухилен. — Леле! Малко е странно да знаеш, че само с едно свирване ние ще се озовем къде ли не.

— Но ние все пак искаме да сме тук — припомни Луси. — Особено, ако сме нужни на Аслан.

— Междувременно — обади се джуджето, — какво ще правим? Редно е да се върна при крал Каспиан и да му съобщя, че не се е явила никаква помощ.

— Не се е явила помощ ли? — учуди се Сюзан. — Напротив! Затова сме тук.

— Ъхъ… Е, да… Вероятно… — смотолеви джуджето. Лулата му изглежда се беше запушила, защото той започна да я чисти. — Но… Ако ми разрешите…

— О, не си ли разбрал вече кои сме всъщност? — извика Луси. — Възможно ли е да си толкова глупав?

— Предполагам вие сте четирите деца от старите предания — отвърна Тръмпкин. — И, естествено, драго ми е да се запозная с вас. А и всичко е толкова интересно… Но… Нали няма да се обидите? — попита той плахо.

— Хайде, кажи какво ти се върти в главата! — подкани го Едмънд.

— Ами… Без да се обиждате — колебливо започна Тръмпкин, — но кралят, Трюфелхънтър и доктор Корнилиъс някак очакват… Ако ме разбирате правилно… истинска помощ. Иначе казано, те си представят, че вие сте славни воини. А всъщност… Ние много обичаме децата и така нататък, но точно в момента, насред разгара на войната… Разбирате ли?