Клайв Луис - Принц Каспиан

— Защо не си го кажеш направо, че според теб ние не струваме — лицето на Едмънд се зачерви от вълнение.

— Умолявам ви да не се обиждате! — прекъсна го джуджето. — Уверявам ви, малки приятели…

— Точно ти да ни наричаш малки… Това е прекалено! — извика Едмънд и скочи на крака. — Сигурно не вярваш, че именно ние спечелихме битката при Беруна. Приказвай каквото си искаш, но да знаеш…

— Няма смисъл да се гневим един на друг — обади се Питър. — Хайде да му намерим доспехи, а и ние да си набавим от съкровищницата, и после ще продължим разговора.

— Не виждам защо… — започна Едмънд, но Луси прошепна в ухото му: „Най-добре да послушаме Питър. Сега той е Върховния крал. А и аз имам идея.“ Това накара Едмънд да млъкне. Като си светеха с фенерчето му, всички, включително и Тръмпкин, слязоха по стълбите и отново попаднаха в тъмнината, студа и прашния разкош на съкровищницата.

Очите на джуджето заблестяха при вида на всичките богатства по полиците (макар да се налагаше да се повдига на пръсти, за да успее да види) и то си промърмори под нос: „Никабрик не бива да вижда какво има тук. Никога.“ Лесно намериха ризница, меч, шлем, щит, лък и колчан стрели, подходящи за джуджето. Шлемът беше от мед, украсен с рубини, а по дръжката на меча имаше злато. През живота си Тръмпкин никога не бе виждал, камо ли държал в ръце толкова скъпи неща. Децата също навлякоха ризници и шлемове, намериха меч и щит за Едмънд и лък за Луси. Питър и Сюзан, разбира се, вече носеха подаръците си. Тръгнаха да се изкачват по стълбите, а доспехите им леко подрънкваха. Сега вече те изглеждаха, а и се чувстваха повече нарнийци, отколкото ученици. Двете момчета поизостанаха, очевидно кроейки някакъв план. Луси чу Едмънд да казва: „Не, нека аз да го направя. Ще му бъде по-неприятно, ако победя. А, от друга страна, няма да е като провал за нас, ако бъда победен.“

— Добре, Едмънд — съгласи се Питър.

Излязоха на дневна светлина. Едмънд се обърна към джуджето и много изискано обяви:

— Искам да те помоля нещо. На хлапета като нас не им се случва често да срещнат велик воин като теб. Искаш ли да направим един двубой? Ще съм ти много благодарен.

— Но, момко — възрази Тръмпкин, — тези мечове са ужасно остри.

— Знам — увери го Едмънд. — Аз обаче едва ли ще успея да се приближа достатъчно до теб, а ти вероятно ще ме обезоръжиш, без да ме нараниш.

— Намислил си доста опасна игра — отбеляза Тръмпкин. — Но щом толкова настояваш, да си разменим по някой и друг удар.

В следващия миг и двамата извадиха мечовете, а другите трима се отдръпнаха, за да ги наблюдават. Заслужаваше си. Не приличаше на глупавите схватки с дървени мечове, каквито виждаш по театралните сцени. Не приличаше дори на бой с рапири, какъвто си гледал. Това беше истинска схватка с мечове. Важното е да замахваш ниско към краката на противника, защото те не са защитени. А когато той замахне към теб, да подскачаш с двата крака едновременно, за да мине мечът под тях. Това даваше преимущество на джуджето, защото Едмънд — доста по-висок — трябваше постоянно да се навежда. Не мисля, че ако Едмънд се бе изправил пред Тръмпкин преди двадесет и четири часа, щеше да има някакъв шанс в двубоя. Но откакто стъпиха на острова, въздухът на Нарния му подейства и уменията от всички битки, които бе водил в древността, се възвърнаха. Ръцете и краката му вече знаеха какво да правят. Сега отново беше крал Едмънд. Двамата постоянно се движеха в кръг и замахваха, а Сюзан (тя така и не се научи да харесва подобни схватки) постоянно предупреждаваше: „Внимавайте!“ И изведнъж така бързо, че никой не видя как (освен Питър, който знаеше номера), Едмънд замахна с меча си под особен ъгъл и мечът на джуджето излетя от ръцете му. Тръмпкин продължи да извърта празната си ръка, сякаш го е ужилила пчела.

— Не си пострадал, надявам се, малки ми приятелю? — попита Едмънд леко задъхано и прибра меча в ножницата.

— Разбрах — отвърна Тръмпкин суховато. — Научил си номер, който аз не знам.

— Напълно си прав — обади се Питър. — И най-добрите воини на света могат да бъдат разоръжени с хватка, която е нова за тях. Мисля, че е честно да дадем на Тръмпкин възможност да се представи добре в нещо друго. Готов ли си да се състезаваш в стрелба със сестра ми? При стрелбата, както знаеш, няма никакви номера.

— Какви сте шегаджии — отвърна джуджето. — Започвам да разбирам накъде биете. Сякаш не знам колко добре стреля, особено след случилото се сутринта. Но въпреки това, да опитаме.