Клайв Луис - Принц Каспиан

Стигнаха до старо дъбово дърво, обрасло с мъх, в което имаше хралупа. Трюфелхънтър потропа три пъти по ствола, но отговор не последва. Отново потропа и отвътре се чу плътен глас:

— Върви си! Още не е време за ставане.

На третото потропване обаче отвътре се чу шум като при леко земетресение и се отвори нещо подобно на врата. Оттам изскочиха три кафяви мечки. Наистина всичките се оказаха твърде големи. Запримигваха с малките си очички. Обясниха им подробно как стоят нещата (отне доста време, защото бяха още сънени) и те — точно като Трюфелхънтър — обявиха, че крал на Нарния трябва да бъде син Адамов. После и трите целунаха Каспиан (много мокри и лепкави целувки) и му предложиха да хапне от техния мед. На Каспиан всъщност в момента не му се ядеше мед, и то без хляб, но прие, за да не го сметнат за невъзпитан. След това доста дълго се мъчи да се отърве от лепкавите остатъци.

Продължиха. Стигнаха до буково дърво. Трюфелхънтър извика: „Патъртуиг!“ и начаса, с подскоци от клон на клон, докато се озове точно над главите им, се появи най-великолепната червена катеричка, която Каспиан бе виждал някога. Беше доста по-едра в сравнение с обикновените катерички, които понякога му се мяркаха в градините на двореца — почти колкото териер, а погледът й веднага издаваше, че може да говори. Затруднението дойде по-скоро от усилието да й попречат да говори, защото тя беше бъбрива както повечето катерички. Още с поздрава попита Каспиан дали иска орех. Каспиан с благодарност прие. Патъртуиг се завтече да го донесе, а Трюфелхънтър прошепна в ухото му: „Не я гледай! Катеричките смятат за признак на лошо възпитание да ги наблюдаваш, когато отиват към хралупата си. Струва им се, че искаш да научиш точното им местонахождение.“ Патъртуиг се върна с ореха, Каспиан го изяде, а катеричката предложи да отнесе съобщение до техните приятели, ако имат такова. „Мога да стигна почти навсякъде, и то без да стъпвам по земята“ — поясни тя. Тази идея допадна на Трюфелхънтър и джуджетата и те изредиха куп необичайни имена на същества, които Патъртуиг трябваше да покани за празненството и сбора на съвета след три дни в полунощ на Танцувалната поляна.

— Не забравяй и трите мечока — добави Тръмпкин, — защото ние пропуснахме да ги уведомим.

Посетиха и седемте братя от Потреперващата гора. Тръмпкин поведе малката дружина обратно към високото плато, после се спуснаха надолу на изток по северния склон на планината и стигнаха до усамотено място сред камъни и борови дървета. Вървяха тихо-тихо и съвсем скоро Каспиан усети земята под краката си да потреперва, сякаш дълбоко в недрата някой удряше с чук. Тръмпкин тропна с крак върху плосък камък. Почакаха доста. Най-после някой или нещо отдолу премести камъка. Зейна черна кръгла дупка, от която лъхнаха горещина и пара, а по средата й се подаде глава на джудже, сякаш роднина на Тръмпкин (толкова си приличаха). Проведоха дълъг разговор — джуджето прояви несравнено повече подозрителност от катеричката или големите мечки, но в крайна сметка покани цялата компания да слезе в дупката. Каспиан усети, че се спускат по тъмно стълбище надолу в земята. Стигнаха дъното и видяха огън в разпалена пещ — намираха се в ковашка работилница. В края й течеше подземен поток, две джуджета стояха до ковашките мехове, а трето държеше с дълги клещи парче нажежено желязо върху наковалнята. Четвърто го удряше с чук, а други две джуджета, бършейки мазолестите си ръце в омазнена кърпа, идваха да посрещнат гостите. Мина известно време, докато ги убедят, че Каспиан е приятел, а не враг, ала щом повярваха, те възкликнаха в един глас: „Да живее кралят!“, и им поднесоха подаръци за чудо и приказ: метални ризници, шлемове и мечове за Каспиан, Тръмпкин и Никабрик. Щяха да подарят и на язовеца същото, но той им напомни, че ако един звяр — какъвто е и той — не е годен да опази здрава кожата си с нокти и зъби, не заслужава да я носи. Каспиан не бе виждал по-изящно изработени оръжия и прие с удоволствие изкования от джуджетата меч. В сравнение с него шпагата му изглеждаше крехка като играчка и недодялана като пръчка. Седемте братя (всичките червени джуджета) обещаха да дойдат на празненството на Танцувалната поляна.

Малко по-нататък, в суха камениста клисура, стигнаха до пещерата на пет черни джуджета. И те изгледаха Каспиан подозрително, но накрая най-възрастното заяви: „Ако е против Мираз, ще го приемем за крал.“ Следващото по възраст попита: „Да ви придружим ли по-нагоре към зъбера? Там се крият един-двама великани-човекоядци и вещица, на които ще ви представим.“