Клайв Луис - Принц Каспиан

— Наистина ли е толкова зъл? — изуми се Каспиан. — Смяташ, че е готов да ме убие?

— Та нали той уби баща ви! — възкликна доктор Корнилиъс.

Каспиан изпита странно чувство, но замълча.

— Ще ви разкажа цялата история — продължи докторът, — но не сега. Няма време. Трябва да тръгнете веднага.

— Няма ли да дойдеш с мен? — изненада се Каспиан.

— Не смея — призна докторът. — Ако ви придружа, опасността за вас ще бъде по-голяма. По-лесно се догонват двама, отколкото един. Скъпи принце, скъпи крал Каспиан, налага се да бъдете изключително храбър. Тръгнете сам, и то веднага. Опитайте се да прекосите южната граница към владенията на крал Найн на Арченланд. Той ще се отнесе добре към вас.

— Никога ли вече няма да те видя? — попита Каспиан с разтреперан глас.

— Надявам се да се видим, скъпи кралю — увери го докторът. — Аз нямам друг приятел по широкия свят освен Ваше величество. А и знам някоя и друга магия. Но междувременно бързината е от първостепенно значение. Ето ви два подаръка, преди да тръгнете: торбичка със злато — малко е, особено като се има предвид, че всички съкровища в двореца ви принадлежат по право; а ето и нещо далеч по-ценно.

При тези думи той пъхна в ръцете на Каспиан нещо, което не се виждаше, но на пипане си личеше, че рог.

— Това е най-голямото и най-свещеното съкровище на Нарния — обясни доктор Корнилиъс. — Много ужаси преживях и много заклинания изрекох още на младини, докато го намеря. Това е вълшебният рог на самата кралица Сюзан. Тя го остави, когато изчезна в края на Златния век на Нарния. Твърди се, че който го надуе, ще получи помощ. Никой не може да каже каква ще е тя. Не е изключено да призове обратно кралица Луси, крал Едмънд, кралица Сюзан и Върховния крал Питър от миналото и те да оправят всичко. Дори има вероятност да притежава силата да извика самия Аслан. Вземете го, крал Каспиан, но го използвайте единствено при най-голяма нужда. А сега бързайте! Вратичката към градината в подножието на кулата е отключена. Там трябва да се разделим.

— Мога ли да взема коня си Дестриър? — попита Каспиан.

— Той вече е оседлан и ви чака в края на овощната градина.

По време на дългото спускане по виещите се стълби Корнилиъс му даде още много напътствия и съвети. Макар и със свито сърце, Каспиан се постара да запомни всичко. Скоро усетиха свежия градински въздух. Последва пламенното сбогуване с доктора, прекосяването на моравата тичешком, приятелското изцвилване от Дестриър и крал Каспиан Десети напусна двореца на дедите си. Извърна се да го погледне за последен път и видя фойерверки — там празнуваха раждането на новия принц.

Цяла нощ язди на югозапад. Докато пътуваше из познати местности, предпочиташе страничните пътища и тесните пътеки през горите, ала после пое по главния път. При това необичайно пътешествие Дестриър бе не по-малко развълнуван от господаря си. Макар на сбогуване в очите му да се появиха сълзи, сега Каспиан се чувстваше храбър и дори някак щастлив — та той беше крал Каспиан, тръгнал да дири приключения, запасал шпага над лявото си бедро и вълшебния рог на кралица Сюзан над дясното. На разсъмване леко запръска дъжд. Той се огледа — наоколо се ширеха непознати гори, диви степи и сини планини. Помисли си колко е огромен и странен светът и се почувства малко изплашен и някак дребен.

С настъпването на деня той се отклони от главния път и си избра открита, обрасла с трева полянка насред гората, където да си отдъхне. Свали юздите на Дестриър и го остави да попасе, а самият той хапна малко студено пиле, отпи от виното и скоро заспа. Събуди се късно следобед. Отново хапна и продължи пътуването (все на югозапад) по безлюдни пътеки. Сега яздеше из хълмиста местност — ту се изкачваше по възвишенията, ту се спускаше, следвайки терена. От всеки нов хребет виждаше планините напред все по-големи и по-черни. При падането на нощта започна да се спуска — вече беше стигнал до ниските им скатове. Вятърът се усили. Скоро заваля силен дъжд. Дестриър стана неспокоен, а във въздуха отекваше тътенът на гръмотевици. Навлязоха в тъмна и сякаш безкрайна борова гора. Всички истории за недружелюбните към хората дървета нахлуха в главата на Каспиан. Сети се, че е телмарин — с други думи от расата, която посича дърветата при всяка възможност и е във война с всички диви същества. Той самият се различаваше от останалите телмарини, но не можеше да очаква, че дърветата го знаят.

И те наистина не го знаеха. Вятърът се усили още повече, гората стенеше и всичко наоколо се огъваше. В следващия миг се чу трясък. Точно зад него на пътя се срути дърво.