Клайв Луис - Принц Каспиан

— Успокой се, Дестриър, успокой се! — повтаряше Каспиан и галеше коня по врата.

Самият той обаче трепереше и знаеше, че е избегнал смъртта на косъм. Проблесна светкавица и силният тътен на последвалата гръмотевица сякаш разцепи на две небето над главата му. Дестриър подскочи уплашено. Каспиан беше добър ездач, но нямаше достатъчно сили да го удържи. Все пак успя да се задържи на гърба на коня, но прецени, че докато препускат така, животът му е в опасност. Пред тях в мрака изникваха дърво след дърво и те по чудо ги избягваха. И изведнъж, прекалено внезапно, за да го заболи, нещо удари Каспиан по челото и той изгуби съзнание.

Дойде на себе си. Имаше силно главоболие и се чувстваше целия натъртен. Лежеше в помещение със запален огън. Дочу наблизо тих говор.

— И преди да се е събудил — каза някой, — трябва да решим какво ще го правим.

— Да го убием — предложи втори глас. — Немислимо е да го оставим жив. Ще ни предаде.

— Или трябваше да го убием веднага, или да не го закачаме — намеси се трети. — Как така ще го убиваме сега, след като го прибрахме, превързахме главата му и какво ли още не? Все едно да убием гост.

— Господа — обади се Каспиан плахо, — каквото и да направите с мен, надявам се да се отнесете добре с коня ми.

— Конят ти побягна много преди да те открием — сопна се първият глас, странно хриптящ и някак дълбок, както забеляза Каспиан.

— Не го оставяй да те залъже с приказки! — чу се отново вторият глас. — Продължавам да твърдя, че е най-добре…

— Ха! — възкликна третият. — Няма да го убием, разбира се! Засрами се, Никабрик! Ти как смяташ, Трюфелхънтър? Какво да го правим?

— Аз бих му предложил нещо за пиене — обади се пак първият глас, вероятно на Трюфелхънтър.

До леглото се приближи тъмен силует. Каспиан усети нечия ръка (ако можеше да се нарече ръка) внимателно да го обгръща през раменете. Имаше нещо сбъркано във формата й. И в надвесеното над него лице сякаш имаше нещо сбъркано. Остана с впечатлението за нещо доста космато, с необичайно дълъг нос, а от двете му страни лъснаха странни бели петна. „Вероятно е някакъв вид маска — помисли си Каспиан. — Или имам треска и всичко това ми се привижда.“ Чаша с нещо сладко и топло се приближи към устните му и той отпи. В този момент някой от другите добави дърва в огъня. Лумна пламък и Каспиан почти извика от смайване, когато внезапната светлина разкри наведеното над него лице. Не беше на мъж, а на язовец. Е, наистина то бе много по-едро, по-дружелюбно и по-интелигентно от лицата на всички язовци, които бе виждал досега. И определено го беше чул да говори. Каспиан видя също така, че лежи в пещера върху легло от пирен. До огъня седяха двама брадясали мъже. Те обаче имаха диво изражение. Бяха много по-ниски, космати и набити от доктор Корнилиъс. И той веднага се досети, че са истински джуджета, древни джуджета, без капчица човешка кръв във вените. Така Каспиан разбра, че най-после е намерил старите нарнийци. После отново му причерня пред очите.

През следващите няколко дни се научи да ги различава по имена. Язовецът Трюфелхънтър бе най-възрастният и най-милостивият от тримата. Джуджето, което предлагаше да убият Каспиан, беше злонравно и черно (става въпрос, че косите и брадата му бяха черни и остри като конски косми). Казваше се Никабрик. Другото — рижо с косми като на лисица, се наричаше Тръмпкин.

И така — подхвана Никабрик първата вечер, когато Каспиан се почувства достатъчно добре и се надигна да седне, — все още предстои да решим какво ще правим с този човек. Вие двамата смятате, че му правите голяма добрина, като не ми позволявате да го убия. Но тогава не ни остава нищо друго, освен да го държим като затворник до края на дните му, защото лично аз няма да допусна да си тръгне жив… Това означава да се върне при своите и да издаде всички ни.

— Дрън-дрън, Никабрик — сряза го Тръмпкин. — Защо говориш така грубо? Съществото не е виновно, че си удари главата в дървото пред входа на нашата дупка. А и не ми прилича на предател.

— Извинявайте — намеси се Каспиан, — но още не сте разбрали дали аз искам да се върна. Истината е, че не желая. Ще ми се да остана при вас… ако разрешите. Цял живот търся такива като вас.

— Как ли пък не! И очакваш да ти повярвам — изръмжа Никабрик. — Ти си телмарин и човек, нали? Естествено е да искаш да се върнеш при своите.

— Е, дори и да искам, не мога — отвърна Каспиан. — Когато се нараних, бягах, за да спася живота си. Кралят възнамерява да ме унищожи. Ако вие ме бяхте убили, щяхте да го зарадвате.