Клайв Луис - Принц Каспиан

Така Аслан гощава нарнийците до късно през нощта, много след залез-слънце, когато звездите бяха обсипали небето. И огромният огън, сега по-горещ, но и по-безшумен, светеше като факла насред тъмната гора. Уплашените телмарини го виждаха отдалеч и се чудеха какво ли означава. Най-хубавото на това празненство бе, че накрая никой не тръгна да си ходи, а когато разговорите позамряха и станаха по-мудни, участниците започваха да клюмат и заспиваха с крака към огъня, заобиколени от добри приятели. Най-после всички заспаха. Чуваше се само ромоленето на водата върху камъните при Бродовете на Беруна. Цяла нощ Аслан и луната се съзерцаваха един друг с радост и без да им трепне окото.

На следващия ден вестоносци (предимно катерички и птички) тръгнаха из цялата страна със съобщение за разпръсналите се телмарини. Отидоха, разбира се, и при затворниците в Беруна. Известиха ги, че сега Каспиан е вече крал и оттук нататък Нарния ще принадлежи на Говорещите зверове, на джуджетата, дриадите, фавните толкова, колкото и на хората. И който иска да остане при новите условия, може да го стори. А за онези, които не приемат идеята, Аслан ще осигури нов дом. Всеки желаещ трябва да се яви при Аслан и кралете при Бродовете на Беруна до пладне на петия ден.

Нямаш представа каква главоблъсканица се оказа това за телмарините. Някои — предимно младите като Каспиан — бяха чували за старите времена и се радваха, че те отново настъпват, и вече се сприятеляваха със съществата. Те решиха да останат в Нарния. Но повечето от възрастните, особено заемалите постове при Мираз, недоволстваха и не искаха да живеят в страна, където няма да управляват те. „Да останем тук с всякакви странни животни! Изключено!“ — мърмореха те. „А и сред призраци“ — добавяха някои и потреперваха. „Защото дриадите представляват всъщност точно това. Да не сме полудели?“ Изпълваха ги големи съмнения. „Не им вярвам“ — повтаряха мнозина. „Как да им вярвам с този ужасен Лъв и какво ли още не? Няма да мине много време и ще се нахвърли върху нас с ноктите си, ще видите.“ С не по-малко подозрение обаче се отнасяха и към предложението му да им осигури нов дом. „Най-вероятно ще ни отмъкне в леговището си и там ще ни изяде“ — предричаха неверниците. И колкото повече разговаряха помежду си, толкова по-мрачни и подозрителни ставаха. Но в уречения ден повечето от половината се явиха.

Аслан нареди в края на поляната да издигнат две дървени колони, по-високи от човешки бой, на разстояние три крачки една от друга. По-лека греда ги свързваше отгоре — конструкцията наподобяваше врата за никъде. Пред нея застанаха самият Аслан, Питър — отдясно, а Каспиан — отляво. Близо до тях стояха Сюзан, Луси, Тръмпкин, Трюфелхънтър, лорд Корнилиъс, Гленсторм, Рипичийп и други. Децата и джуджетата се възползваха от кралските гардероби в някогашния дворец на Мираз, сега дворец на Каспиан. Всички бяха облечени в златни коприни, снежнобели ризи под сребристи ризници, украсени със скъпоценни камъни дръжки на мечове, с позлатени шлемове и шапки с пера. Представляваха толкова пъстра картина, че почти те заболяваха очите да ги гледаш. Дори животните бяха метнали тежки огърлици по вратовете си. Но никой не гледаше нито тях, нито животните. Гривата на Аслан заслепяваше всичко. Останалите стари нарнийци стояха от двете страни на поляната. В далечния й край се бяха събрали телмарините. Слънцето грееше ярко, лекият ветрец повяваше знамената.

— Мъже на Телмар! — извика Аслан. — Вие, които търсите нов дом, чуйте ме! Ще ви изпратя всички във вашите земи, които аз познавам, а вие — не.

— Ние не помним Телмар. Не знаем къде се намира. Не знаем на какво прилича — мърмореха телмарините.

— Вие сте дошли в Нарния от Телмар — напомни Аслан, — но сте пристигнали в Телмар от други места. Вие изобщо не принадлежите на този свят. Попаднали сте тук преди няколко поколения от същите земи, от които е Върховния крал Питър.

При тези думи всички телмарини се завайкаха. „Ето. Нали ти казвах. Ще ни избие всички, направо ще ни прогони от този свят“ — мърмореха едни, а други се тупаха по гърбовете и си шепнеха: „Ето. Трябваше да се досетим, че не принадлежим на подобно странно, неприятно място с неестествени същества. Вероятно сме с кралска кръв.“ Дори Каспиан, Корнилиъс и децата се извърнаха към Аслан с недоумяващ поглед.

— Тишина! — заповяда Аслан с нисък тон, който много наподобяваше ръмжене. Земята сякаш леко потрепери и всички живи същества на поляната замръзнаха на място. — Ти, сър Каспиан, вероятно си наясно, че не можеш да си истински крал на Нарния, ако подобно на древните крале не си син Адамов и не идваш от земите на синовете Адамови? А ти си такъв. Преди много години в онези земи, в дълбоките води на море под земята, което се нарича Южното море, буря принудила пиратски кораб да се насочи към остров. Там те постъпили, както се държат пиратите: избили местното население, взели жените за свои съпруги, правели вино от палми, напивали се и се излежавали в сенките на палмовите дървета, а когато се свестявали, често се карали помежду си и от време на време се убивали взаимно. И при една от тези разправии шестима били подгонени от останалите и се принудили да побегнат със съпругите си към центъра на острова и нагоре по планината и поискали да се скрият в нещо, което си въобразявали, че е пещера. Но това всъщност било едно от вълшебните места на света, една от пролуките или празните места между техния свят и този. В старите времена съществували много такива места между световете, но сега те са по-малко на брой. Тук е едно от последните, не казвам последното обаче. И те паднали или се понесли нагоре, или го прекосили, или се изтърсили направо през него и се озовали в този свят, в света Телмар, който тогава бил необитаем. Защо е необитаем е дълга история и няма да я разказвам сега. И телмарините, техни потомци, живели и се превърнали в свиреп и горд народ. След много години в Телмар настъпил глад и те нахлули в Нарния, където по онова време имало някакви безредици (но и това е дълга история), завзели я и започнали да я управляват. Добре ли следиш какво разказвам, Каспиан?