Клайв Луис - Принц Каспиан

— Но все пак изглежда опасно — обади се Едмънд. — Питър не използва умело щита си. Сигурно лявата му ръка е ранена.

Това беше самата истина. Всички виждаха, че Питър едва крепи щита. Виковете на телмарините станаха два пъти по-силни.

— Ти си виждал повече двубои от мен — обади се Каспиан. — Какви са шансовете му?

— Доста скромни — отвърна Едмънд. — Би могъл вероятно да победи с малко късмет.

— О, защо допуснахме да се случи всичко това? — простена Каспиан.

Внезапно виковете от двете страни затихнаха. Едмънд се озадачи за миг. След това отбеляза:

— А, ясно. Съгласили са се на почивка. Хайде, докторе. Двамата трябва да направим нещо за Върховния крал.

Затичаха се към арената и Питър излезе извън въженото заграждение да ги пресрещне. Лицето му бе зачервено и потно, дишаше учестено.

— Лявата ти ръка ранена ли е? — попита Едмънд.

— Не е точно ранена — успокои ги Питър. — Мираз се облегна с цялата си сила върху щита ми — все едно че се стовари купчина тухли — и ръбът на щита се вряза в китката ми. Не мисля, че е счупена, но може да е навехната. Ако я превържеш стегнато, май ще се справя.

Докато правеха това Едмънд попита развълнувано:

— Какъв е, Питър?

— Як — отвърна Питър. — Доста як. Имам шанс само ако го принуждавам да подскача и непрекъснато да се движи. Така тежестта и недостигът на въздух ще са против него, а и слънцето напича. Да си призная, иначе май няма да се справя. Предай на всички вкъщи, че ги обичам, Едмънд… ако ме довърши. Ето, пак излиза на арената. Сбогом, приятелю! Сбогом, докторе! А, Едмънд, кажи и нещо мило на Тръмпкин. Оказа се голям симпатяга.

Едмънд не повярва на ушите си. Върна се с доктора към техните редици със свит на топка стомах.

Втората схватка протече по-добре. Сега Питър успяваше да използва щита и определено много разчиташе на краката си — не се спираше на едно място, сякаш си играеше с Мираз сега: пазеше се да не попадне в обсега му, постоянно сменяше местоположението си, принуждаваше врага да се движи повече.

— Страхливец! — развикаха се телмарините. — Защо не се изправиш пред него? Няма да ти хареса, нали? Мислехме, че ще се биете, а ти танцуваш! У-у-у-у…

— О, дано не обърне внимание на приказките им! — обади се Каспиан.

— Няма — увери го Едмънд. — Не го познаваш… О!

Мираз току-що беше нанесъл удар по шлема на Питър. Питър залитна, подхлъзна се и коленичи с единия крак. Виковете на телмарините станаха силни като морски прибой.

— Хайде, Мираз! — крещяха те. — Сега! Бързо! Убий го!

Всъщност не се налагаше да насърчават тиранина. Той вече стоеше над Питър. Едмънд прехапа устни до кръв — мечът се спускаше към Питър. Сякаш с един замах щеше да отсече главата му. О, слава богу! Стовари се върху дясното му рамо. Изкованите от джуджетата доспехи бяха здрави и ризницата издържа.

— О, небеса! — извика възторжено Едмънд. — Отново е на крака. Хайде, Питър, давай!

— Не видях какво стана — обади се докторът. — Как успя да се изправи?

— Вкопчи се в ръката на Мираз, докато той замахваше с нея — обясни Тръмпкин и затанцува от възхищение. — Страхотен е! Използва ръката на противника си за опора. Върховния крал! Върховния крал! На крака, Стара Нарния!

— Вижте — обади се Трюфелхънтър. — Мираз е ядосан. Това е добре.

Сега вече се биеха здравата: разменяха си смъртоносни удари. С нарастването на напрежението виковете затихнаха. Зрителите стояха със затаен дъх. Беше и ужасяващо, и великолепно.

Старите нарнийци нададоха силен възглас. Мираз беше паднал по лице — не повален от Питър, а понеже се препъна в туфа. Питър отстъпи назад и го изчака да стане.

„О, братко, братко, братко! — вайкаше се наум Едмънд. — Трябва ли да си толкова благороден? Очевидно — да. Налага се, след като си крал, Върховен при това. Предполагам, че така би желал Аслан. Но този грубиянин ще е на крака всеки миг и тогава…“

Но грубиянинът така и не се надигна. Планът на благородниците Глозел и Сопеспиан влезе в изпълнение. Щом зърнаха падналия, те се втурнаха на арената, крещейки:

— Измама! Измама! Нарнийският предател го прободе в гръб, докато кралят лежеше безпомощен на земята. Грабвайте оръжията! Грабвайте оръжията, телмарини!

Питър почти не разбра какво става. Видя двама едри мъже да тичат към него с извадени мечове. След това трети телмарин прескочи въжетата вляво от него.

— На оръжие, нарнийци! Измама! — извика Питър.

Ако и тримата телмарини се бяха впуснали към него едновременно, той нямаше да проговори повече. Но Глозел се спря да убие краля си, докато Мираз лежеше на земята.