Клайв Луис - Принц Каспиан

В този момент шум като гръмотевичен тътен отекна някъде отгоре: великанът Уимбълуедър се смееше с онзи не особено интелигентен смях, на който са склонни добрите великани. Той обаче се усети начаса и спря, застанал сериозен като ряпа, преди Рипичийп да разбере откъде идва шумът.

— Боя се, че няма да е възможно! — отвърна Питър със сериозен тон. — Някои хора се страхуват от мишки…

— Забелязал съм го, Ваша светлост — увери го Рипичийп.

— И няма да е напълно честно спрямо Мираз — продължи Питър, — ако пред погледа му има същество, което да намалява силите му.

— Ваше величество е образец за чест — обяви мишокът с един от възхитителните си поклони. — По този въпрос сме на едно мнение… Стори ми се, чух някой да се смее. Ако за някого съм обект на присмех, то аз съм на негово разположение — с шпагата си — щом пожелае.

След тази забележка последва ужасно мълчание. Наруши го Питър:

— Великанът Уимбълуедър, мечокът и кентавърът Гленсторм ще бъдат излъчени за съдии от наша страна. Двубоят ще се състои в два часа след пладне. Обядът ще е точно по пладне.

— Е — рече Едмънд, докато двамата се отдалечаваха, — предполагам всичко ще е наред. Искам да кажа, че ще успееш да го победиш, нали?

— Именно затова ще се бия, за да разбера дали мога — отвърна Питър.

Малко преди два часа Тръмпкин и язовецът седнаха с останалите същества в края на гората да наблюдават проблясващите редици на армията на Мираз, разположена на около два полета на стрела от тях. Гладко тревисто място бе оградено като арена за двубоя. В двата отдалечени ъгъла стояха Глозел и Сопеспиан с извадени мечове. В близките ъгли се виждаха великанът Уимбълуедър и големият мечок, който, независимо от всички предупреждения, смучеше лапата си и изглеждаше — честно казано — необикновено глуповато. Като компенсация Гленсторм стоеше вдясно съвсем неподвижно, ако изключим потрепването със заден крак по торфа от време на време. Имаше несравнено по-величествен вид от телмаринските благородници. Питър се здрависа с Едмънд и доктора и се отправи към арената. Моментът досущ напомняше важно конно надбягване, преди да се чуе изстрелът от пистолет, но в действителност много по-напрегнат.

— Ще ми се Аслан да се беше появил, преди да стигнем дотук — промърмори Тръмпкин.

— И на мен — призна Трюфелхънтър. — Но погледни зад гърба си.

— Ха! — възкликна джуджето. — Кои са тези? Приличат на огромни човешки същества. Изключително красиви са, подобни на богове, богини и великани. Стотици хиляди са и се приближават към нас. Кои са?

— Дриадите, горските нимфи и горските духове — отвърна Трюфелхънтър. — Аслан ги е пробудил.

— Много биха ни помогнали — обърна внимание джуджето, — ако врагът прибегне до някаква измама, но няма да са от особена полза за Върховния крал, ако Мираз се окаже по-сръчен с меча.

Язовецът не отвърна нищо, защото в момента Питър и Мираз пристъпваха по арената от двата противоположни края — и двамата с метални ризници, шлемове и щитове. Вървяха, докато се озоваха близо лице срещу лице. Поклониха се един към друг и сякаш размениха някакви думи, но бе невъзможно да се чуе какво казаха. В следващия миг двата меча проблеснаха на слънчевата светлина. След част от секундата щеше да се чуе трясък, но двете армии извикаха като тълпа запалянковци на футболен мач и го заглушиха.

— Браво, Питър, добре се справи! — извика Едмънд, когато видя Мираз да залита и отстъпва цяла крачка назад. — Продължавай! Бързо!

И Питър постъпи точно така. Само след няколко секунди изглеждаше, като че ли ще е спечелил двубоя. Ала Мираз се окопити и започна дейно да се възползва от височината и тежестта си.

— Мираз! Мираз! Кралят! — кънтяха виковете на телмарините.

Каспиан и Едмънд пребледняха от напрежение.

— Питър поема ужасни удари — прецени Едмънд.

— Ха! Сега пък какво става? — попита внезапно Каспиан.

— Отстъпват един от друг — обясни Едмънд. — Малко са зашеметени, предполагам. А, ето отново започват, този път по-предпазливо. Кръжат един около друг, търсят слабите си места.

— Боя се, че Мираз си знае работата — промърмори докторът. Но Корнилиъс точно изрече тези думи, когато сред старите нарнийци избухнаха оглушително ръкопляскане, цвилене и тропане с копита. — Това пък какво е? Какво стана? — питаше докторът. — Старите ми очи ми изневериха.

— Върховния крал го прониза в рамото — обясни Каспиан, без да престава да ръкопляска. — Мечът му мина през една от брънките на ризницата. Първата кръв.