Клайв Луис - Принц Каспиан

— Съжалявам за Никабрик — натъжи се Каспиан, — макар да ме намрази, още щом ме видя. Целият бе изпълнен с вътрешно страдание и омраза. Ако бяхме спечелили срещу Мираз, можеше да стане и добро джудже през мирните дни, които щяха да последват. Не знам кой от нас го е убил. Но съм му благодарен.

— От теб тече кръв — отбеляза Питър.

— Да, ухапан съм — отвърна Каспиан. — От това… от това вълкоподобно същество.

Почистването и превързването на раната отнеха доста време. После Тръмпкин оповести:

— Преди да предприемем каквото и да било, ще закусим.

— Но не тук — обади се бързо Питър.

— Точно така, не тук — съгласи се Каспиан и потрепери. — И трябва да изпратим да отнесат телата.

— Да хвърлят чудовищата в пропаст — предложи Питър. — Но тялото на джуджето е редно да дадем на неговите хора, за да го погребат по техния обичай.

Седнаха да закусят в друга тъмна зала, намираща се под Хълма на Аслан. Не за такава закуска бяха мечтали: Каспиан и Корнилиъс предпочитаха пасти, а Питър и Едмънд пържени яйца с масло и кафе. Всъщност получиха малко студено мечешко месо (от джоба на едно от момчетата), бучка твърдо сирене, глава лук и канче вода. Но по начина, по който се нахвърлиха да ядат, човек би помислил, че им е страшно вкусно.

— Сега! — подхвана Питър, след като се нахраниха. — Аслан и момичетата (става въпрос за кралица Сюзан и кралица Луси) са някъде наблизо. Представа нямаме кога ще се впусне в действия. Несъмнено той ще избере времето, не ние. Междувременно иска от нас да направим каквото можем и сами. Твърдиш, Каспиан, че не сме достатъчно силни, за да се изправим пред Мираз в решаваща битка, така ли?

— Боя се, че не сме, Върховни кралю — отвърна Каспиан.

Питър много му допадаше, но се чувстваше неловко пред него и се притесняваше да говори. Струваше му се доста по-странно да се срещне с великите крале от преданията, отколкото на тях да се срещнат с него.

— Добре тогава — реши Питър. — Ще му изпратя предложение за двубой.

Никой не се бе сетил за подобно нещо.

— Моля те! — обади се Каспиан. — Ще разрешиш ли аз да се изправя срещу него. Искам да отмъстя за баща си.

— Ти си ранен — напомни му Питър. — А вероятно той ще се изсмее, като разбере кой ще се изправи пред него. Искам да кажа, ние знаем, че си крал и добър войн, но той те смята за хлапе.

— Но, Ваша светлост — намеси се язовецът, седнал съвсем близо до Питър, без да сваля очи от него, — дали ще приеме да се изправи дори пред вас за двубой? Той е наясно, че разполага с по-добра армия.

— Вероятно си прав — съгласи се Питър, — но винаги съществува възможност. А дори и да не приеме, ще прекараме почти целия ден в препращания на послания напред-назад. Дотогава Аслан може да предприеме нещо. И ще разполагам с време да прегледам армията и да заздравя позициите й. Ще му изпратя предложението. Ще го съчиня още сега. Имаш ли писалка и хартия, докторе?

— Един учен никога не се разделя с тях — отвърна доктор Корнилиъс.

— Чудесно! Започвам да диктувам. — Докторът разстла пергамента, отвори мастилницата и подостри писеца. Питър се облегна назад, попритвори очи и си припомни езика, на който пишеше подобни послания през Златния век на Нарния. — Готов съм — обяви той. — А вие, докторе?

Доктор Корнилиъс натопи писеца и зачака. Питър издиктува следното:

Питър, по волята на Аслан избран, коронясан и чрез завоевание, Върховен крал на Кралете на Нарния, император на Уединените острови и господар на Каир Паравел, рицар на най-благородния орден на Лъва, до Мираз — син на Каспиан Осми, известно време бил Главен бранител на Нарния и сега представящ се за крал на Нарния, привет. Записа ли всичко?

— Нарния, запетайка, привет — промърмори доктор Корнилиъс. — Да, Ваше величество.

— Тогава продължи на нов ред — нареди Питър. — С оглед да предотвратим проливането на кръв и да избегнем всякакви други евентуални неудобства, произтичащи от войните, които сега водим в нашата Нарния, за нас е удоволствие да предложим от името на многообичания от нас Каспиан двубой, за да докажем на Ваша светлост, че споменатият Каспиан е наш законен крал на Нарния по наша воля и по закона на телмарините, а Ваша светлост е два пъти виновен в предателство, като веднъж държи властта вместо вече упоменатия и за най-отвращаващото — да не пропуснете да го напишете с две „щ“, докторе — кърваво и неестествено убийство на добрия лорд и ваш брат, назоваван крал Каспиан Девети. Затова отправяме това предизвикателство и каним Ваша светлост да приеме двубоя. Изпращаме посланието с ръката на нашия многообичан и кралски брат Едмънд, едновремешен наш крал в Нарния, херцог на Гората с фенера, граф на Западните мочурища, рицар на благородния орден на Каменната маса, на когото сме дали пълни права да уточни с ваша светлост всички условия на споменатия двубой. Написано в нашите покои при Хълма на Аслан през дванадесетия ден от месеца на първата година от царуването на Каспиан Десети, крал на Нарния. Е, това би трябвало да свърши работа — обяви Питър и пое дълбоко дъх. — Смятам с крал Едмънд да изпратим още двама, като великана е единият.