— И в присъствието на тези двамата искаш да ни разкриеш плана си, така ли? — попита Каспиан.
— Да — отвърна Никабрик. — Възнамерявам да го осъществя с тяхна помощ.
Минаха една-две минути, през които Тръмпкин и момчетата чуха Каспиан тихо да разговаря с приятелите си, но не различиха думите. После Каспиан произнесе високо:
— Добре, Никабрик, да чуем плана ти!
Последва дълга пауза. Тръмпкин и момчетата се чудеха дали Никабрик някога ще започне. Най-накрая се обади с глух глас, сякаш и на него не му допадаше особено това, което предстоеше да сподели.
— Независимо от приказките ни — подхвана той — никой от нас не знае истината за древните времена на Нарния. Тръмпкин например не вярва на нито една история. Аз бях склонен да проверя дали отговарят на истината. Опитахме първо рога, но не получихме резултат. Ако някога е имало Върховен крал Питър, кралица Сюзан, крал Едмънд и кралица Луси, те или не са ни чули, или не могат да дойдат, или са наши врагове…
— Или вече са на път към нас — прекъсна го Трюфелхънтър.
— Продължавай да го повтаряш, докато Мираз нахрани с нас кучетата си! — сопна се Никабрик. — Та, както отбелязах, пробвахме една брънка от веригата на древните легенди и нищо добро не видяхме. Добре. Но когато счупиш меча си, измъкваш камата. Историите разказват и за други сили освен древните крале и кралици. Какво ще стане, ако успеем да привикаме тях?
— Ако имаш предвид Аслан — обади се Трюфелхънтър, — то е същото като да призоваваме кралете и кралиците. Те са негови подчинени. След като той не ги изпраща (но продължавам да вярвам, че ще го стори), защо тогава ще се появи самият той?
— Не е така — възрази Никабрик. — Но си прав в едно: Аслан върви заедно с древните крале. Сега Аслан обаче или е мъртъв, или вече не е на наша страна. А не е изключено и нещо по-силно от него да го задържа. Ала дори и да се появи, откъде да сме сигурни, че ще е наш приятел? Невинаги е бил приятел на джуджетата според всичко, което се знае. Дори не е бил приятел на всички зверове. Попитайте вълците. Но както и да е… Бил е в Нарния само веднъж, доколкото съм чувал, а и не е стоял дълго. Затова нека не включваме Аслан в сметките си. По-скоро имах предвид друг.
Не последва отговор. В продължилата няколко минути мъртва тишина Едмънд чуваше хриптенето и сумтенето на язовеца.
— Кого имаш предвид? — попита най-накрая Каспиан.
— Имам предвид сила, несравнено по-голяма от силата на Аслан. Тя е държала Нарния омагьосана в продължение на години, ако се вярва на преданията.
— Бялата вещица! — извикаха едновременно три гласа и по шума Питър разбра, че всички са скочили на крака.
— Да — потвърди Никабрик много бавно и отчетливо. — Имам предвид Вещицата. Седнете! Не се плашете от името, сякаш сте деца. На нас ни трябва сила, и то такава, която да е на наша страна. И понеже стана дума за сила, не разказват ли легендите, че Вещицата е победила Аслан, завързала го е и го е убила именно върху този камък ей там?
— Но също се разправя, че той е оживял — напомни язовецът строго.
— Да, разправя се — съгласи се Никабрик. — Но да не забравяме, че почти нищо не се споменава какво е правил после? Просто някак изчезва от легендите. Как ще го обясните, ако наистина е оживял? Не е ли по-вероятно да не е оживял, а легендите да не споменават за него, защото няма какво да споменат?
— Той е поставил кралете и кралиците на престола — напомни Каспиан.
— Крал, току-що спечелил голяма битка, обикновено се възкачва на престола без помощта на някакъв лъв-циркаджия — подметна Никабрик.
Последва свирепо изръмжаване, вероятно от Трюфелхънтър.
— Впрочем, както и да е — продължи Никабрик, — какво стана с кралете и тяхното управление? Историите за тях също изчезват. А с Вещицата е съвсем различно. Твърди се, че е управлявала сто години. Сто години зима! Това вече е сила и мощ!
— Но, в името на небето и земята — обади се кралят, — нали винаги се е говорело, че тя е най-ужасният ни враг? Че тя е десетократно по-голям тиранин от Мираз?
— Може би — отвърна Никабрик с леден тон — е била такава за вас, хората, ако сте съществували през онези дни. Може да е била такава и спрямо някои от животните. Унищожила е доста от бобрите, доколкото знам. Поне в Нарния сега няма техни представители. Но добре се е разбирала с нас, джуджетата. А аз съм джудже и ще съм на страната на своите. Ние не се страхуваме от Вещицата.
— Но вие се присъединихте към нас — възрази Трюфелхънтър.
Читать дальше