Клайв Луис - Принц Каспиан

— Действително. И какво добро донесе това на моите хора дотук? — сряза го Никабрик. — Кого изпращат на най-опасните места? Джуджетата! От чия храна отнемат, когато провизиите не достигат? От храната на джуджетата. Кой…

— Това са лъжи! Долни лъжи! — възмути се язовецът.

— Затова — продължи Никабрик, чийто глас вече се издигна до крясък, — щом не сте в състояние да помогнете на моите хора, ще ги отведа при някой, който ще го стори.

— Това признание за измяна ли е, Никабрик? — попита кралят.

— Прибери си меча в ножницата, Каспиан! — отвърна Никабрик. — Убийство по време на съвет, така ли? Това ли ти е на ума? Не се прави на глупак! Да не мислиш, че ме е страх от теб? Ние сме трима и вие сте трима.

— Добре, да се бием тогава — изръмжа язовецът, но веднага го прекъснаха.

— Спрете! Спрете! — намеси се Корнилиъс. — Прекалено много бързате. Вещицата е мъртва. Според всички предания е така. Какво има предвид Никабрик, като казва, че ще призове Вещицата?

Ужасният глас, проговорил досега само веднъж, отново се чу:

— Мъртва, така ли?

А после пискливият хленчещ глас подхвана:

— О, благословено да е сърчицето ти, но Ваше малко величество не бива да се безпокои, че Бялата дама — ние така я наричаме — е мъртва. Уважаваният доктор само се шегува със стара жена като мен, когато го казва. Уважаеми докторе, просветени докторе, кога сте чували вещица наистина да е умряла? Те винаги могат да бъдат призовани обратно.

— Да я призовем — обади се другият глас. — Ние сме напълно готови. Начертай кръга! Приготви синия огън.

Над постоянно засилващото се ръмжене на язовеца и острото „Какво?“ на Корнилиъс се извиси като тътен гласът на крал Каспиан:

— Значи това е планът ти, Никабрик, така ли? Черна магия и призоваването на омразен дух? Разбирам кои са ти приятелите: стара магьосница и върколак!

През следващите една-две минути настана голямо объркване. Чуха се животинско ръмжене, удари на метал в метал. Момчетата и Тръмпкин се втурнаха вътре. Питър зърна отвратително сиво мършаво същество получовек-полувълк в момента, в който скачаше към момче, приблизително на неговата възраст. Едмънд съзря язовец и джудже да се търкалят по пода, вкопчени един в друг. Тръмпкин се озова лице в лице със старата магьосница. Носът и брадичката й бяха остри и стърчаха силно, а мръсните й сиви коси се вееха около лицето. Тя току-що бе стиснала доктор Корнилиъс за гърлото. С един замах на меча Тръмпкин отряза главата й и тя се търколи на пода. Някой бутна лампата и през следващите шестдесет секунди имаше само мечове, зъби, нокти, юмруци, ботуши. Настъпи тишина.

— Добре ли си, Едмънд?

— Май да — задъхано отвърна Едмънд. — Хванах злодея Никабрик. Още е жив.

— Разкарай се! — долетя гневен глас. — Ти седиш върху мен. Махай се! Тежиш като слон.

— О, извинявай ММП — сконфузи се Едмънд. — Така по-добре ли е?

— Олеле! Не! — изкрещя Тръмпкин. — Сега пък навираш крака си в устата ми. Разкарай се!

— Къде е крал Каспиан? — попита Питър.

— Тук съм — отвърна доста немощен глас. — Нещо ме ухапа.

Всички чуха как някой драсна клечка кибрит. Оказа се Едмънд. Пламъчето освети лицето му — пребледняло и мръсно. Той се огледа, намери свещта (газта за лампата беше свършила), постави я върху масата и я запали. Пламъчето леко се люшна и няколко души се изправиха на крака. Шест лица се загледаха едно друго на светлината на свещта.

— Изглежда не са останали наши врагове — констатира Питър. — Ето там, старата магьосница е мъртва. (Той бързо отмести поглед от нея.) Никабрик също е мъртъв. Предполагам, това е върколакът. Отдавна не бях виждал върколак. С глава на вълк и тяло на човек. Значи се е превърнал от мъж във вълк, когато е бил убит. А ти вероятно си крал Каспиан?

— Да — отвърна момчето. — Но нямам представа ти кой си.

— Това е Върховния крал, крал Питър — обади се Тръмпкин.

— Ваше величество е добре дошъл! — поздрави Каспиан.

— Радвам се да те видя, Ваше величество — отвърна Питър. — Не съм пристигнал да ти отнема престола, а по-скоро да те поставя на него.

— Ваше величество — чу се глас до лакътя на Питър. Той се извърна и се озова лице в лице с язовеца. Питър се наведе, обгърна звяра и целуна косматата му глава. Постъпката му не беше момичешка, защото той беше Върховния крал.

— Най-достоен сред язовците — обяви Питър, — ти през цялото време нито за миг не се усъмни в нас.

— Не е моя заслугата — отвърна Трюфелхънтър. — Аз съм от животните, а ние не се променяме. А съм и язовец. Ние помним.