Клайв Луис - Принц Каспиан

— Той… той не е особено умен, имайте предвид — обади се Каспиан.

— Знам — отвърна Питър. — Но всеки великан изглежда впечатляващо, стига да не приказва. А и ще го развесели. Кой обаче да е вторият?

— Според мен — предложи Тръмпкин, — ако искаш някой, който да го унищожи с поглед, Рипичийп е най-подходящият.

— Ако съдя по всичко, което чух, това несъмнено е така — съгласи се Питър засмян. — Само да не беше толкова дребен. Няма да го забележат, докато съвсем не приближат!

— Изпратете Гленсторм, Ваша светлост — подсказа Трюфелхънтър. — Никой никога не се е смял на кентавър.

След час двама лордове от свитата на Мираз — лорд Глозел и лорд Сопеспиан, се разхождаха край войнишките редици и чистеха зъбите си след закуска. Погледнаха нагоре и видяха как към тях се приближават кентавърът и великанът Уимбълуедър (бяха го виждали преди това в сраженията), а помежду им — непозната фигура. И момчетата от училището на Едмънд нямаше да го познаят в този миг. Защото Аслан го бе обвил с дъха си и сега от него се излъчваше величие.

— Това пък какво е? Нападение ли? — удиви се лорд Глозел.

— По-скоро пристигат да преговарят — отвърна Сопеспиан. — Виж, носят зелени клонки. Вероятно идват да се предадат.

— Онзи, дето е между кентавъра и великана, не ми прилича на човек, готов да се предаде — отбеляза Глозел. — Кой ли е? Не е момчето Каспиан.

— Да, прав си — съгласи се Сопеспиан. — Това е първокласен боец, обзалагам се. Откъде ли са се добрали до него бунтовниците? Та той е (само за твоите уши) по-царствен от Мираз. А и с какви доспехи е само! Никой от нашите ковачи не може да направи подобно нещо.

— Залагам петнистия си Помели, че носи послание, а не се готви да се предаде — промърмори Глозел.

— Как така? — удиви се Сопеспиан. — Та ние сме притиснали врага. Мираз не е толкова неразумен да пренебрегне преимуществото си и да приеме двубой.

— А ако го принудят да го стори? — попита Глозел съвсем тихичко.

— Внимавай! — посъветва го Сопеспиан. — Да се отдалечим малко, за да не ни слушат тези часовои. Така. Дали разбрах Ваша светлост правилно?

— Ако кралят предпочете да се впусне в двубой — прошепна Глозел, — или ще убие, или ще бъде убит.

— И? — подкани Сопеспиан, като кимна.

— Ако убие, ще спечелим тази война.

— Разбира се. А в противен случай?

— Тогава ние лесно ще спечелим и без него. Защото не е нужно да напомням на Ваша светлост, че Мираз не е чак толкова добър пълководец. А после ще се окаже, че ние двамата сме постигнали победата и нямаме крал.

— Да разбирам ли, Ваша светлост, че ние двамата ще ръководим съвсем безпрепятствено тези земи със или без крал?

Лицето на Глозел се навъси.

— Да не забравяме, че ние го поставихме на трона.

И през всичките тези години, когато се радваше на властта, какво получихме? Каква благодарност ни засвидетелства той?

— Не е нужно да говориш повече — спря го Сопеспиан. — Виж! Идва един от кралската шатра да ни призове.

При шатрата завариха Едмънд и двамата му придружители отвън — гощаваха ги с пасти и вино: те вече бяха връчили посланието си и се бяха оттеглили, докато кралят го обмисляше. Двамата телмарински благородници се поизплашиха да ги видят така отблизо.

Вътре завариха Мираз невъоръжен да приключва със закуската. Лицето му бе почервеняло, а веждите свъсени.

— Ето! — изръмжа той, като побутна пергамента през масата към тях. — Вижте какви бебешки приказки ни изпраща племенникът по тези пикльовци!

— С ваше разрешение — обади се Глозел, — ако младият воин, когото току-що видяхме, е споменатият в посланието крал Едмънд, то не бих го нарекъл пикльо, а направо опасен рицар.

— Крал Едмънд, как ли пък не! — възмути се Мираз. — Да не би да вярваш в тези бабини деветини за Питър, Едмънд и всички останали?

— Вярвам на очите си, Ваше величество — отвърна Глозел.

— Е, от това няма никаква полза — скастри го Мираз. — Що се отнася до посланието, предполагам и тримата сме на едно мнение?

— Да, наистина, Ваша светлост — потвърди Глозел.

— И какво по-точно е то? — попита кралят.

— Непременно да го откажем — обяви Глозел. — Защото макар никой никога да не ме е наричал страхливец, трябва да кажа, че да се изправя лице в лице с този младеж е нещо, което сърцето ми няма да издържи. А ако (както е най-вероятно) брат му, Върховния крал, е по-опасен от него… Та в името на живота ви, Ваше величество, най-добре да нямате нищо общо с него!

— Чумата да те тръшне! — извика Мираз. — Не такъв съвет желаех да чуя! Какво мислиш, че те питам? Дали да ме е страх от среща с Питър (ако такъв човек съществува)? Да не си въобразяваш, че ме е страх от него? Питах ви какво да предприемем. Дали, след като разполагаме с преимущества, да рискуваме в двубоя, или да заложим на битка?