Клайв Луис - Принц Каспиан

— На това единствено мога да отговоря, Ваше величество — заяви Глозел, — че поради различни причини предложението трябва да бъде отхвърлено. Върху лицето на незнайния рицар е изписана смърт.

— Ето, пак започваш! — развика се Мираз още по-ядосан. — Да не би да искаш да излезе, че съм страхливец като теб?

— На Ваше величество е позволено да говори всичко — отвърна Глозел намусено.

— Дрънкаш като стара баба, Глозел! — гневеше се Мираз. — Какво е твоето мнение, лорд Сопеспиан?

— Не го приемайте, Ваша светлост! — последва отговорът. — Ваше величество съвсем вярно прецени нашето преимущество при битка. Разполагате с отлични основания да отхвърлите предложението за двубой и никой няма да се усъмни в честта и смелостта ви.

— О, небеса! — възкликна Мираз и скочи на крака. — Днес двамата да не сте омагьосани? Нали не си въобразявате, че търся начин да откажа предложението? Все едно да ме наречете страхливец в лицето!

Разговорът протичаше точно според желанието на двамата благородници, затова те замълчаха.

— Разбирам за какво става дума — очите на Мираз щяха да изскочат от взиране в тях. — Вие сте страхливи като зайци и достатъчно безочливи, за да си въобразявате, че и аз приличам на вас! Да откажа, как ли пък не! Да потърся причина да не се бия! Вие бойци ли сте? Телмарини ли сте? Мъже ли сте? И ако отхвърля предложението (както ми подсказват всички доводи и военни тактики), ще си помислите, а и ще внушите и на другите да си мислят, че съм страхливец! Не е ли така?

— Никой умен боец няма да нарече страхливец мъж на възрастта на Ваше величество — обади се Глозел — само защото отказва да се бие с велик воин в разцвета на младостта си.

— Значи, освен че съм страхливец, ме виждате и с единия крак в гроба, така ли? — изрева Мираз. — Ще ви кажа за какво става дума. С вашите женски съвети постигнахте точно обратното на намеренията си. Възнамерявах да отхвърля предложението. Но сега ще го приема. Чувате ли? Ще го приема! Няма да се посрамя заради някаква магия или предателство, проникнали в кръвта ви!

— Умоляваме Ваше величество… — подхвана Глозел, но Мираз изхвърча от шатрата и те чуха как гръмогласно обявява на Едмънд, че приема предложението.

Двамата благородници се спогледаха и се усмихнаха доволни.

— Знаех, че ще го направи, ако подходим правилно — засия Глозел. — Но няма да забравя, че ме нарече страхливец. Ще ми плати за това!

С връщането на вестоносците при Хълма на Аслан настъпи голямо оживление. Новината бързо се разпространи сред нарнийците. Едмънд заедно с един капитан на Мираз вече очертаваше мястото, където щеше да се състои двубоят. Забиха колчета наоколо и опънаха въжета. Двама телмарини щяха да стоят в двата края, а един по средата като рицари със съдийски функции. Върховния крал щеше да посочи други трима. Понеже двубоят трябваше да докаже, че Каспиан има право на престола, Питър му обясняваше, че той не може да е сред избраните. Точно в този момент плътен, сънлив глас се обади:

— Ваше величество, ако обичате… — Питър се извърна и видя най-възрастния от трите големи мечока. — Ако обичате, аз, както знаете, съм мечка…

— Разбира се, и при това добра мечка, не се съмнявам — отвърна Питър.

— Да, и винаги е било право на мечките от техните редици да се посочва съдия.

— Не го прави — посъветва го Тръмпкин шепнешком. — Той е добро същество, но ще ни посрами. Може да заспи, а и винаги е склонен да напъхва лапата си в устата. И то пред неприятеля!

— Няма как да му откажа — възрази Питър. — Той е напълно прав. Мечките разполагат с тази привилегия.

— Моля ви, Ваше величество! — обади се отново мечокът.

— Твое право е — съгласи се Питър. — И ти ще бъдеш един от определените. Но наистина трябва да престанеш да си смучеш лапата.

— Разбира се, че няма да го правя — увери го мечокът с шокиран тон.

— Но ти в момента го правиш! — извика Тръмпкин.

Мечокът измъкна лапата от устата си и се престори, че не го е чул.

— Ваша светлост! — долетя писклив глас някъде ниско долу.

— А, Рипичийп! — обади се Питър след като се огледа настрани, нагоре и едва накрая — надолу, както правеха всички, когато мишокът се обръщаше към тях.

— Ваша светлост — подхвана наново Рипичийп. — Животът ми завинаги е на ваше разположение, но честта си е моя. Сред моите събратя е единственият тръбач в армията на Ваше величество. Надявах се нас да изпратите с посланието. Ние, господарю, сме наскърбени. Има възможност, ако с ваше позволение, бъда посочен като един от съдиите, това да ни утеши.