Клайв Луис - Принц Каспиан

— Аз съм смутен — заяви Рипичийп на Аслан. — Напълно съм объркан. Моля за снизхождение, че се представям в подобен непристоен вид.

— Отива ти, мъничкия ми — увери го Аслан.

— Независимо от това — отвърна Рипичийп, — ако нещо може да бъде направено… Ако Нейно величество… — Той се поклони на Луси.

— Но защо ти е опашката? — попита Аслан.

— Сър — подхвана Рипичийп, — мога да ям, да спя и да умра за моя крал и без опашка. Но опашката е честта и славата на един мишок.

— Понякога съм се чудил, приятелю — призна Аслан, — дали не мислиш прекалено много за честта си.

— Най-върховен от всички върховни крале — обади се Рипичийп, — позволете да ви напомня, че на нас, мишките, ни е даден много малък ръст и ако не браним достойнството си, някои (според които стойността се мери в сантиметри) биха си позволили доста неподходящи шеги и подмятания по наш адрес. Затова винаги давам да се разбере, че няма да допусна подобни приказки — и той вдигна високо шпагата си. — Не, сър, няма да го позволя и на най-високия глупак в Нарния.

При тези думи той доста свирепо изгледа Уимбълуедър, но великанът, както обикновено застанал в най-задната редица, още не бе разбрал какво е това, което говори в краката му, и затова не схвана намека.

— А защо всички твои събратя — обади се Аслан, — са с изтеглени шпаги, ако разрешиш да запитам?

— Ако позволи Ваше величество — обади се втората по важност мишка, Пиписийк, — всички сме готови да отрежем опашките си, ако нашият главатар не си върне своята. Няма да допуснем да носим чест, отказана на Главната мишка.

— Ха! — изрева Аслан. — Сломихте ме! Сърцата ви са огромни. Не заради достойнството ти, Рипичийп, а заради привързаността между теб и твоите събратя и още повече заради добрината, която ми сториха себеподобните ви много отдавна, като прегризаха въжетата, с които бях привързан към Каменната маса (и именно оттогава, макар отдавна да сте го забравили, се превърнахте в Говорещи мишки), ще получиш обратно опашката си.

Преди Аслан да довърши думите си, новата опашка стоеше на мястото си. После по заповед на Аслан Питър посвети Каспиан в рицарството на ордена на Лъва, а Каспиан от своя страна веднага щом получи рицарското звание, произведе Трюфелхънтър, Тръмпкин и Рипичийп в рицари, а доктор Корнилиъс направи свой лорд-канцлер и заповяда големите мечки и тяхното потомство да са за вечни времена съдии при двубой. Последваха бурни аплодисменти.

Дойде ред и на телмаринските войници. Строго, но без удари и ритници ги преведоха през укреплението и ги затвориха в град Беруна, където им поднесоха говеждо и бира. Пленниците възроптаха, защото ги принудиха да нагазят в реката, а те всички мразеха и се страхуваха от течаща вода точно толкова, колкото мразеха и се страхуваха от гори и животни. Най-сетне и това приключи. Започна най-хубавата част от този дълъг ден.

Луси, седнала близо до Аслан, се чувстваше божествено удобно и се чудеше какво ли правят дърветата. Отначало реши, че танцуват: движеха се бавно в два кръга — единият се виеше наляво, а другият надясно. Ала забеляза как непрекъснато подхвърлят нещо в средата на кръговете. Ту й се струваше, че режат дълги кичури от косите си, ту че кършат големи парчета от пръстите си — а и дори така да беше, те имаха пръсти в изобилие и не ги болеше. Но каквото и да подхвърляха, докоснеше ли земята, то се превръщаше в съчки или сухи клонки. После три-четири червени джуджета пристъпиха напред с кутийките си за огниво и подпалиха купчината — първо се чу пращене, после лумнаха пламъци и накрая забуча, както прави огромен огън на открито в хубава лятна нощ. И всички се настаниха в широк кръг наоколо.

Бакхус, Силенус и вакханките се впуснаха в танц, много по-буен от този на дърветата. Това бе танц не само за забавление и красота, а вълшебен танц на много хора — където ръцете им се докосваха или краката стъпваха, се появяваха неща за пир: печени меса, които изпълниха поляната с вкусни аромати, житни и овесени питки, мед и многоцветни захари, гъста, гладка като спокойна вода сметана, праскови, нарове, круши, грозде, ягоди, малини… пирамиди от плодове. После в огромни дървени чаши, купи и бокали, обвити с бръшлян, се появиха вината: тъмни, гъсти като сироп от черница и други с яркочервени цветове, както и жълтеникави вина, зеленикави вина, жълтозеленикави и зеленикавожълти.

Но за хората-дървета бе подсигурено друго. Луси видя как Чевръста лопата и неговите къртици разравят торфа на различни места (които Бакхус им посочваше) и разбра, че дърветата ще ядат пръст, което я накара да потрепери. Но като видя каква точно пръст им носят, промени мнението си. Започнаха с тъмнокафяви късове, които съвсем приличаха на шоколад. Толкова много приличаха на шоколад, че Едмънд дори опита едно парче, но откри, че не му е никак вкусно. Когато кафявите късове утолиха първоначалния им глад, дърветата се обърнаха към пръстта, каквато си виждал в графство Съмърсет — почти розова. Дърветата твърдяха, че е по-лека и сладка. Другите стигнаха до сирената, а дърветата — до бялата варовикова пръст и завършиха с едрозърнест пясък, смлян като сребрист прашец. Пиха много малко вино, но от него някои станаха доста приказливи. И все пак утоляваха жаждата си предимно с големи глътки роса, примесена с дъждовна вода, подправена с горски цветя и въздушния вкус на най-тънките облаци.