Клайв Луис - Принц Каспиан

— Сега, дете — обади се отново Аслан, когато дърветата останаха зад гърба им, — аз ще чакам тук. Иди събуди другарите си и им кажи да те последват. Дори да не са склонни, поне ти трябва да ме последваш, сама.

Предстоеше й ужасно тежка задача: да събуди четирима — всичките по-големи от нея и всичките доста уморени, да им съобщи нещо, на което едва ли щяха да й повярват, и да ги накара да направят нещо, което определено не биха желали.

„Няма да мисля за това, а просто ще го направя“ — помисли си наум Луси.

Първо отиде при Питър и го разтърси.

— Питър! — прошепна тя в ухото му. — Събуди се! Бързо! Аслан е тук. Настоява веднага да го последваме.

— Разбира се, Луси. Както кажеш — отвърна Питър. Сама по себе си постъпката му я окуражи, но той се обърна на другата страна и мигом заспа отново, така че не постигна кой знае какво.

Клекна до Сюзан. Сюзан се събуди, но само за да отбележи с най-дразнещия си тон на възрастна:

— Присънило ти се е, Луси. Опитай се пак да заспиш!

Опита и с Едмънд. Трудно го събуди, но все пак успя. Той седна.

— Какво има? — каза той с най-мърморещия си тон.

— За какво приказваш?

Тя повтори всичко отначало. Това беше една от най-неприятните части на задачата й. При всяко следващо повторение, случилото се звучеше все по-неубедително.

— Аслан! — зарадва се Едмънд. — Ура! Къде е? Луси се извърна и погледна към мястото, където Лъва ги чакаше. Търпеливите му очи не се откъсваха от нея.

— Ето го там — посочи тя.

— Къде? — попита Едмънд.

— Ей там. Не го ли виждаш? От тази страна на дърветата.

Едмънд се взря и накрая призна:

— Не. Там няма нищо. Объркала си се, лунната светлина те е подвела. Случва се понякога, нали знаеш? Дори на мен ми се стори за миг, че виждам нещо. Но е само оптическа какво-се-казва.

— Аз го виждам през цялото време — увери го Луси. — Той гледа право към нас.

— Тогава аз защо не го виждам?

— Спомена, че може и това да стане.

— Защо?

— Нямам представа. Само знам, че ме предупреди.

— Уф! — изсумтя Едмънд. — Ще ми се да не ти се привиждат постоянно разни неща. Но предполагам, че все пак трябва да събудим и другите.

Най-после цялата група се събуди. Наложи се Луси да разкаже историята си за четвърти път. Последвалата гробна тишина подейства доста обезсърчаващо.

— Нищо не виждам — призна Питър, след като се взира, докато го заболяха очите. — А ти, Сюзан?

— Разбира се, не — сопна се Сюзан. — Защото просто нищо няма. Присънило й се е, разбира се. Хайде, Луси, легни да поспиш!

— И се надявам — настояваше Луси, макар гласът й да потреперваше, — че ще дойдете с мен. Защото… Защото аз трябва да отида с него, независимо дали някой от вас ще ме последва или не.

— Не говори глупости, Луси! — смъмри я Сюзан. — Естествено, никъде няма да ходиш сама. Не й позволявай, Питър! Тя просто е станала непослушна.

— Аз ще отида с нея, ако наистина се налага — обади се Едмънд. — И в други случаи е била права.

— Знам — съгласи се Питър. — Не е изключено да е била права и днес сутринта. Определено не извадихме късмет, като избрахме да се спуснем надолу по клисурата. Но пък по това време на нощта… А и защо ние не виждаме Аслан? Някога не беше така. Не е типично за него. Какво ще кажеш, ММП?

— Нямам какво да казвам — отговори джуджето. — Ако всички тръгнете, естествено и аз ще дойда с вас. А ако групата се разцепи, ще се присъединя към Върховния крал. Това е моят дълг към него и към крал Каспиан. Но ако желаете да узнаете личното ми мнение, аз съм обикновено джудже, което не смята, че имаме шанс да открием път посред нощ там, където не успяхме да го намерим през деня. И не виждам полза от вълшебни лъвове, при това Говорещи. Изобщо не става въпрос дали са приятелски настроени лъвове. Всъщност те не ни помагат, а и никой не ги вижда. Всичкото е врели-некипели според мен.

— Удря с лапа по земята, подканя ни да побързаме — обади се Луси. — Нека сега вече да тръгваме. Или поне аз трябва да вървя.

— Нямаш право да ни се налагаш по този начин! Четири на един сме, а и ти си най-малката! — сопна се Сюзан.

— О, хайде! — възнегодува Едмънд. — Няма да ни остави на мира, докато не го направим.

Той всъщност смяташе да подкрепи напълно Луси, но раздразнен от недоспиването си, роптаеше.

— Добре — Питър вдигна щита и надяна шлема. При друг случай щеше да каже нещо мило на Луси — неговата любима сестра, защото се досещаше колко нещастна се чувства и знаеше, че каквото и да стане, не е по нейна вина. Но независимо от всичко, в момента леко се дразнеше.