Клайв Луис - Принц Каспиан

Течението на Ръш се спускаше все по-стръмно. Пътуването им се превръщаше все повече и повече в алпинизъм и все по-малко приличаше на разходка. Понякога беше опасно катерене по хлъзгав камък с бездна под него и гневни бучащи води на дъното.

Бъди сигурен, че напрегнато наблюдаваха скалите отляво — търсеха място да се изкачат на отсрещния бряг. Ала скалите оставаха някак безмилостни. По някакъв начин действаше влудяващо, защото всички знаеха, че минат ли веднъж от другата страна на клисурата, ги чака относително гладък терен и не след дълго ще стигнат до щаба на Каспиан.

Момчетата и джуджето вече бяха склонни да спрат, да запалят огън и да опекат мечешкото месо. Сюзан не искаше и да чуе. Желаеше единствено, както обясни, „да вървим и най-после да приключим и да се измъкнем от тази отвратителна гора“. Луси, прекалено уморена и нещастна, нямаше никакво мнение. Но понеже наоколо не се виждаха никакви дървета, всъщност беше все едно кой какво мисли. Момчетата започнаха да се питат дали суровото месо действително е толкова неприятно на вкус, колкото им бяха казвали. Тръмпкин ги увери, че наистина е така.

Ако само преди няколко дни в Англия децата бяха предприели подобно пътуване, естествено досега щяха да са капнали от умора. Но Нарния променяше децата. Дори Луси вече беше, така да се каже, само една трета момиченце, тръгващо за пръв път на училище-пансион, и две трети кралица Луси на Нарния.

— Най-после! — възкликна Сюзан.

Речната клисура направи голям завой и пред очите им се разкри нова гледка: до хоризонта се откриваше местност, където блестеше сребърната лента на Голямата река. Добре виждаха широкото плитко място, където някога минаваха Бродовете на Беруна, а сега там се издигаше дълъг мост с много арки. В далечния му край различиха някакво градче.

— Ха! — възкликна Питър. — Водихме битката при Беруна точно там, където се издига градчето.

Това доста развесели момчетата. Няма начин да не се почувстваш по-силен, когато съзреш място, където преди стотици години си спечелил славна победа, да не говорим за придобитото кралство. Питър и Едмънд оживено си припомняха битката. Дори забравиха колко ги болят краката и колко тежат ризниците върху раменете им. А джуджето прояви голям интерес.

Сега всички вървяха по-енергично, крачеха по-леко. Отляво продължаваха да се издигат само скали, но отдясно земята ставаше по-полегата. Скоро клисурата премина в долина. Водопадите изчезнаха и постепенно отново се озоваха в сравнително гъсти гори.

В следващия момент се чу „С-с-с-ш“, последвано от звук, който наподобяваше чукането на кълвач. Децата още се чудеха къде (преди много години) са чували подобен звук и защо буди неприятни спомени, когато Тръмпкин извика: „Залегнете!“, и придърпа Луси (тя вървеше до него) долу върху орловата папрат. Питър, надигнал глава, за да види дали няма да съзре катеричка, пръв разбра какво всъщност предизвика шума: дълга стрела се бе забила в дънера на дървото точно над главите им. Докато дърпаше Сюзан надолу и самият той коленичи, край рамото му прелетя втора стрела и падна на земята.

— Бързо! Бързо! Назад! Пълзете! — задъхано нареждаше Тръмпкин.

Обърнаха се и поеха нагоре по склона, под листата на орловата папрат, съпроводени от рояци хапещи мухи. Около тях свистяха стрели. Една уцели шлема на Сюзан, чу се издрънчаване и стрелата се отклони. Запълзяха по-бързо. От тях се лееше пот. Затичаха, приведени почти на две. Момчетата държаха мечовете в ръце от страх да не се препънат в тях.

Задачата им се оказа трудна: отново нагоре по хълма, по пътя, който вече изминаха. По едно време почувстваха, че дори да се наложи да спасяват живота си, повече нямат сили да тичат. Всички се строполиха задъхани върху влажната папрат зад голям заоблен камък до един водопад. Изненадаха се колко високо са успели да се изкачат.

Заслушаха се напрегнато, но не доловиха шум от преследване.

— Е, поне това е наред — пое си дълбоко дъх Тръмпкин. — Няма да претърсват гората. Попаднахме на караул, предполагам. Значи Мираз има постове чак тук. Трябва да призная, че се измъкнахме на косъм.

— Заслужавам да ме халосат по главата, задето ви поведох по този път — разкайваше се Питър.

— Напротив, Ваше величество — възрази джуджето. — От една страна, не вие, а кралският ви брат Едмънд предложи да поемем към Стъклената вода.

— ММП е прав — обади се Едмънд, който съвсем чистосърдечно бе забравил това, откакто се объркаха нещата.