Клайв Луис - Принц Каспиан

— Почти са се събудили, но не напълно — отбеляза Луси.

За себе си знаеше, че е по-будна отвсякога.

Движеше се сред тях безстрашно, с танцова стъпка, само от време на време се дръпваше да не я смаже някой от огромните й партньори. Но те не привличаха целия й интерес. Искаше да ги подмине и да стигне до нещо друго, защото именно отвъд отново долетя приятният за ушите й глас.

Скоро премина между тях (чудеше се дали отмества с ръце клоните, или по-скоро хваща ръцете на танцьори, които се редуват да й партнират) и видя, че дърветата всъщност са оградили в кръг голямо, разчистено място. Измъкна се от постоянно движещите се причудливи сенки, които дърветата хвърляха.

Пред себе си видя поляна с тъмни танцуващи отстрани дървета. И изведнъж… О, радост! Той беше там! Огромният Лъв с блестящобяла на лунната светлина козина и голяма сянка под него.

Ако не движеше опашката си, щеше да решиш, че е статуя, но Луси дори не се замисли. Дори не се спря да прецени дали е приятелски настроен лъв или не. Втурна се към него. Чувстваше, че сърцето й ще се пръсне, ако пропилее само още един миг. В следващия момент го целуваше, обгръщаше с ръце врата му, доколкото успяваше, и завря лице в красивата копринена грива.

— Аслан, Аслан! Скъпи Аслан! — проплака Луси. — Най-после!

Огромният звяр се претърколи на една страна и Луси — полуседнала, полулегнала — се озова между предните му лапи. Той се наведе напред и докосна носа й с език. Тя усети топлия му дъх. Взираше се в едрата мъдра глава.

— Добре дошло, дете! — проговори той.

— Аслан! — възкликна Луси. — Станал си по-голям.

— Изглеждам ти така, защото ти си пораснала, мъничката ми — отвърна той.

— А ти не си се променил, така ли?

— Не. Но след всяка година, с която израстваш, ще ти се струвам все по-голям.

Чувстваше се безкрайно щастлива и не й се щеше да проговаря. Но Аслан се обади:

— Луси, не бива дълго да лежиш тук! Чака те работа, а днес загубихте доста време.

— Да, за жалост — съгласи се Луси. — Аз те видях, но те не ми повярваха. Толкова са…

Някъде дълбоко от гърлото на Аслан се чу нещо, напомнящо слабо ръмжене.

— Извинявай! — побърза да се обади Луси, която разбираше някои от настроенията му. — Все пак не беше моя вината, нали?

Лъвът я погледна право в очите.

— О, Аслан! — изненада се Луси. — Да не искаш да кажеш, че вината е в мен? Как бих могла да оставя другите и сама да дойда при теб? Не е възможно… Не ме гледай по този начин… Е, добре, предполагам, че съм могла да го сторя. Да, и нямаше да съм сама, защото щях да бъда с теб. Но каква полза, дори да бях постъпила така?

Аслан не отвърна.

— Искаш да кажеш — продължи Луси съвсем предпазливо, — че всичко щеше да се уреди… някак си? Но как? Моля те, Аслан. Няма ли да ми кажеш?

— Да узнаеш какво е щяло да се случи, дете? — попита Аслан. — Не, никой никога не го узнава.

— О! — пророни Луси унило.

— Не всеки успява да предвиди какво ще се случи — продължи Аслан. — Ако сега се върнеш при другите и ги събудиш, ако им кажеш, че отново си ме видяла, ако всички станете и ме последвате — какво ли ще се случи? Има само един начин да се разбере.

— Искаш да кажеш, че сега трябва да постъпя по този начин, така ли? — попита Луси.

— Да, мъничката ми.

— А този път другите ще те видят ли?

— Отначало определено не — увери я Аслан. — А дали ще го сторят по-късно — зависи.

— Но те няма да ми повярват — простена Луси.

— Няма значение — успокои я Аслан.

— О, не… — завайка се Луси. — А така се зарадвах да те открия отново. И се надявах да ми позволиш да остана при теб. И също, че ще се появиш с рев и ще изгониш неприятеля… Както постъпи миналия път. А сега всичко ще бъде ужасно.

— Знам, трудно ти е в момента, мъничката ми — подхвана Аслан. — Но нещата никога не се повтарят. Уверявам те, че и за всички нас в Нарния бе трудно досега.

Луси зарови лице в гривата му, но вероятно в нея имаше някаква магия, защото усети как се изпълва с лъвска сила. Изведнъж се поизправи.

— Извинявай, Аслан! Сега вече съм готова.

— Сега ти си лъвица — увери я Аслан. — Сега цяла Нарния ще бъде обновена. Но хайде, ела! Нямаме време за губене.

Той се надигна и тръгна с величествени, безшумни крачки обратно към танцуващите дървета, покрай които тя току-що беше минала. Луси вървеше редом с него, поставила трепереща ръка върху гривата му. Дърветата се отместиха да им сторят път и за миг напълно придобиха човешки форми. Луси зърна високи и прекрасни горски богове и богини — и всички те се покланяха на Лъва. В следващия миг отново се превърнаха в дървета, но продължаваха да се кланят. Стволовете им се извиваха грациозно, клоните се преплитаха и поклонът им представляваше същински танц.