Клайв Луис - Сребърният стол

— Мисля, че това е фантастично! — рече Джил. — Толкова се радвам, че с отсичането на главата на Вещицата освободихме и гномите! Всъщност те не са страшни и мрачни… не повече отколкото принцът бе…

— Това може да е много хубаво, Поул — предпазливо каза Глъм. — Само че тези гноми не ми приличаха на обикновени бегълци. Ако питате мен, изглеждаха повече като войници. Погледни ме в очите, господин Голг, и си признай. Готвехте се за битка, нали?

— Разбира се, Ваше благородие — откликна Голг. — Та ние не знаехме, че Вещицата е мъртва. Мислехме, че ни гледа от замъка. Затова се опитвахме да се измъкнем незабелязано. А когато вие тримата излязохте с мечове и на коне, всички, естествено, си помислиха най-страшното. Не знаехме, че не сте на страната на Вещицата. Бяхме решени да се бием като лъвове, но да не се отказваме от възможността да се завърнем в Бизм.

— Кълна се, че това е почтен гном — каза принцът. — Пусни го, приятелю Глъм. Що се отнася до мен, добри ми Голг, аз също бях омагьосан като теб и твоите сънародници. Едва преди малко си спомних кой съм. Сега искам да ти задам един последен въпрос. Знаеш ли пътя към онзи нов проход, по който Вещицата искаше да поведе войската срещу Горната земя?

— И-и-и!!! — изпищя Голг. — Да, знам този страшен път. Ще ви покажа откъде започва. Но няма смисъл Ваше благородие да ме кара да идвам с вас. По-скоро бих умрял!

— Защо? — притеснено попита Юстас. — Какво страшно има по пътя?

— Прекалено близо е до външното, до повърхността — отвърна Голг и потрепери. — Това беше най-голямото зло, което Вещицата ни стори. Щяхме да бъдем изведени на открито, във външния свят. Казват, че там изобщо няма покрив. Само огромна ужасна празнота, наречена небе. А проходът е стигнал толкова далече, че само след няколко копвания и сте горе. Не смея да се приближа.

— Ура! Ето това е нещо хубаво! — извика Юстас.

— Но там горе изобщо не е страшно! На нас ни харесва. Ние живеем там — добави Джил.

— Знам, че вие, горноземците, живеете там — рече Голг. — Но мислех, че това е, защото не сте могли да намерите пътя надолу. Не е възможно да ви харесва… Да пълзите като мухи върху покрива на света!…

— Какво ще кажеш да ни покажеш пътя веднага? — намеси се Глъм.

— Да, колкото може по-бързо! — извика принцът.

Групата потегли. Принцът отново възседна бойния си кон. Глъм се качи зад Джил, а Голг закрачи отпред. Докато пътуваха, гномът съобщаваше добрата вест, че Вещицата е мъртва и че четиримата горноземци не са опасни. Тези, които го чуха, се провикнаха към други. След няколко минути навсякъде из Долната земя се чуваха радостни викове. Стотици хиляди гноми скачаха, преобръщаха каручки, изправяха се на глава, играеха на прескочикобила, пускаха огромни фойерверки и се тълпяха около Въглен и Снежинка. Наложи се принцът да разкаже историята за омагьосването и освобождаването си поне десет пъти.

Така стигнаха до ръба на процепа — дълъг към триста метра и около шестдесет широк. Слязоха от конете и се приближиха, за да погледнат в пропастта. В лицата ги удари силна струя горещ въздух, примесен с мирис, различен от всички познати миризми. Бе наситен, остър, вълнуващ мирис, който ги караше да кихат. Дълбоката пропаст бе толкова ярка, че отначало ги заслепи и нищо не видяха. Щом свикнаха, стори им се, че различават огнена река. По бреговете й се виждаха поляни и горички — непоносимо жарки и бляскави, но бледи в сравнение с реката. Мяркаха се сини, червени, зелени и бели цветове, преливащи един в друг. Наподобяваха стъклопис, през който преминават ярките лъчи на тропическо обедно слънце. По грапавите стени на процепа слизаха стотици долноземци, приличащи на мухи на фона на огнената светлина.

— Ваши благородия — обади се Голг. Обърнаха се към него и за момент видяха единствено чернота. Толкова заслепени бяха очите им. — Ваши благородия, защо не се спуснете в Бизм? Там ще бъдете по-щастливи, отколкото в студения, незащитен, гол свят на покрива. Или само ни елате на гости.

Джил реши, че никой няма да се вслуша в това предложение, но за неин ужас чу принца да казва:

— Наистина, приятелю Голг, защо да не сляза долу с теб. Това ще бъде голямо приключение. Навярно никой друг не е виждал Бизм, нито пък някога ще има тази възможност. Не бих искал след години да съжалявам при спомена за това, че съм могъл да изследвам най-скритите дълбини на земята и съм се отказал. А може ли човек да живее там? Нали не плувате в огнената река?

— О, не, Ваше благородие! Ние не. Само саламандрите живеят сред самия огън.