Клайв Луис - Сребърният стол

— Хей, вижте това! — извика Юстас.

Една великолепна ракета бе изстреляна отвъд стените на замъка и се пръсна на зелени звезди.

— Заря?! — възкликна Джил.

— Да — каза Юстас. — Но едва ли долноземците само са я пуснали, за да се забавляват. Най-вероятно е сигнална ракета.

— И не вещае нищо добро за нас, кълна се! — обади се Глъм.

— Приятели — рече им принцът, — когато човек се впусне в такова приключение, трябва да каже сбогом на надеждата и страха. Иначе и смъртта, и избавлението ще дойдат твърде късно, за да спасят честта и разсъдъка му. — Той отвори вратата на конюшнята и подвикна: — Хей, деца! Спокойно, Въглене! По-кротко, Снежинке! Не сме ви забравили.

Конете бяха изплашени от странните светлини и от шумовете. Джил се страхуваше от черните дупки между пещерите, но влезе без притеснение при риещите и пръхтящи животни. Двамата с принца ги оседлаха за минути. Докато излизаха на двора и отмятаха главите си, конете изглеждаха прекрасно. Джил яхна Снежинка, а Глъм се качи зад нея. Зад принца на гърба на Въглен седна Юстас. После конските копита изтрополиха през главната порта и четиримата се озоваха на улицата.

— Хубавото е, че няма опасност да изгорим — отбеляза Глъм и посочи надясно.

Там, на не повече от тридесет метра, се виждаше вода, която се разбиваше в стените на къщите.

— Смелост! — окуражи ги принцът. — Тук пътят се спуска стръмно. Водата се е покачила само до половината на най-високия хълм в града. Може да се приближи през първия половин час и така да си остане през следващите два. Повече ме е страх от онова…

Той посочи с меча си към висок едър долноземец с бивни като на глиган. Следваха го шестима други с разнообразни форми и големина. Тъкмо бяха притичали от страничната уличка и сега се криеха в сянката на къщите.

Принцът ги поведе към червената светлина и малко вляво. Планът му бе да заобиколят пожара (ако беше пожар) и да излязат нависоко. Надяваха се да намерят пътя към новия проход. За разлика от останалите трима той като че ли се забавляваше. Докато яздеше, си подсвиркваше и тананикаше откъси от древната песен за Корин Светкавичния юмрук от Арченланд. В действителност бе щастлив, че е освободен от продължителната магия и всички опасности му се струваха като игра в сравнение с нея. Но за останалите пътуването бе зловещо.

Зад тях се разнасяше невъобразим шум от сблъскване и разбиване на кораби, грохот от срутващи се сгради. Отгоре, върху покрива на Долната земя, се открояваше огненото петно. Напред бе тайнствената червена светлина, която оставаше непроменена. От същата посока идваше непрестанна тупурдия — викове, писъци, дюдюкане, смях, крясъци и рев, а в тъмнината се изстрелваха фойерверките. Никой не се досещаше какво означават. Наблизо градът проблясваше ту в червени оттенъци, ту в тъй различните безрадостни пламъчета на гномските лампи. Но имаше и много кътчета, недокоснати от светлините. Бяха потънали в непрогледен мрак. И тъкмо там се стрелваха и скриваха силуетите на долноземците. Не изпускаха от очи конниците и умело отбягваха техните погледи. Мяркаха се големи и малки лица, огромни рибешки очи, малки мечешки очи. Виждаха се пера и козина, рога и бивни, грапави като коноп носове и издължени брадички. От време на време групите ставаха многобройни или пък идваха прекалено близо. В тези случаи принцът размахваше меча си и се преструваше, че ще ги нападне. Тогава съществата се хвърляха в мрака с квичене, хлопане и бухане.

Четиримата изкачиха множество стръмни улички и водата вече не ги заплашваше. Почти бяха излезли извън града, когато ситуацията взе да става сериозна. Бяха съвсем близо до червените отблясъци — почти на едно ниво с тях, макар че още не виждаха какво всъщност представляват. Сега обаче виждаха враговете си по-ясно. Стотици, може би хиляди прииждащи гноми. Притичваха, но при всяко спиране се взираха в конниците.

— Ако ме питате, Ваше височество — каза Глъм, — май се канят да ни пресекат пътя.

— И аз си помислих същото, Глъм — рече принцът, — но не можем да си пробием път със сила през тях. Чуйте ме. Да доближим стената на онази къща. Ти ще се скриеш в нейната сянка, а Юстас, аз и дамата ще излезем няколко крачки напред. Несъмнено неколцина от онези дяволи ще ни последват. Зад нас има доста от тях. Ти с дългите си ръце се опитай да уловиш някой, докато преминава покрай направената от нас засада. От него може би ще научим истината и ще разберем какво имат против нас.