Клайв Луис - Брий и неговото момче

— Нищо подобно няма да сторя, Аравис! — обяви кобилата и ушите й се стрелнаха назад. — Това бягство е точно толкова твое, колкото и мое. И съм сигурна, че благороден боен кон като него няма да ни предаде. Опитваме се да избягаме, да стигнем до Нарния — завърши тя.

— Ние също — увери я Брий. — Ти, естествено, си се досетила веднага. Малко момче, облечено в дрипи, да язди (или поне да се опитва да язди) боен кон посред нощ. Не може да е нищо друго освен бягство. И ако мога да добавя, благородна таркаанка, облечена в доспехите на брат си, да язди сама посред нощ, да настоява всеки да си гледа работата и да не желае никакви въпроси… Ами то си е направо подозрително.

— Признавам — намеси се отново Аравис, — отгатна. Хуин и аз бягаме. Искаме да стигнем до Нарния.

— Тогава — възкликна Брий — какво ни пречи да вървим заедно? Предполагам, мадам Хуин, ще приемеш всякаква помощ и защита, каквито мога да ти окажа по пътя.

— Защо постоянно говориш на коня ми, а не на мен? — попита момичето.

— Извинявай, таркаанке — отвърна Брий, като съвсем леко изправи уши назад, — но като теб говорят в Калормен. Ние, Хуин и аз, сме свободни нарнийци. Предполагам, щом си тръгнала за Нарния, и ти искаш да си такава. В такъв случай Хуин не е твой кон. Със същия успех може да се каже, че ти си нейната човечка!

Момичето отвори уста да възрази, но спря. Очевидно не бе разсъждавало по въпроса от тази гледна точка.

— И все пак — обади се тя след малко, — не знам дали е добре да вървим заедно. Така няма ли по-лесно да ни забележат?

— Напротив, вероятността е по-малка — отвърна Брий.

А кобилата предложи:

— Нека направим така! Ще се чувствам много по-спокойна. Та ние дори не сме съвсем сигурни къде е пътят. А положително такъв славен боен кон знае много повече от нас.

— О, хайде, Брий! — обади се Шаста. — Остави ги да си вървят. Не ни искат, не виждаш ли?

— Напротив — възрази Хуин.

— Ето какво — обади се момичето. — Нямам нищо против да вървя с теб, господин Боен кон, но какво ще правим с момчето? Откъде да знам, че не е шпионин?

— Да не си въобразяваш, че не струвам колкото теб? — възмути се Шаста.

— Млъкни, Шаста! — сряза го Брий. — Въпросът на момичето от Таркаан е напълно уместен. Аз гарантирам за момчето, таркаанке. Той ми е верен и добър приятел. И определено е или от Нарния, или от Арченланд.

— Добре. Тогава да вървим заедно — прие тя, но не каза нищо на Шаста и очевидно предпочиташе Брий пред него.

— Чудесно! — зарадва се Брий. — А сега, когато между нас и онези отвратителни зверове е водата, какво ще кажете, вие, двамата човеци, да свалите седлата ни. Да си починем заедно и да чуем историите си.

Двете деца разседлаха конете. Те хапнаха малко трева, а Аравис извади доста съблазнителни неща за ядене от дисагите си. Шаста обаче се нацупи и, благодарейки, отказа — не бил гладен. Опита се да се държи, както си въобразяваше — гордо и недостъпно, но понеже рибарската колиба не е най-подходящото място да се научат изтънчени обноски, резултатът се оказа плачевен. Донякъде и сам се досети, че няма успех, и се нацупи още повече. Междувременно двата коня се разбираха чудесно. Спомняха си едни и същи места в Нарния — поляните с трева над Бивърсдам — и откриха, че са едва ли не втори братовчеди. Двамата човеци очевидно се чувстваха все по-неловко от взаимната си компания и накрая Брий предложи:

— А сега, таркаанке, защо не ни разкажеш историята си?

Аравис не чака да я подканят. Седна и начаса подхвана с тон, доста по-различен от досегашния. Защото в Калормен те учат да разказваш истории (независимо дали са истински или измислени) точно както английските момчета и момичета ги учат да пишат есета. Има една разлика — всеки иска да чуе разказите на таркаанците, докато аз не познавам някой, който да е поискал да прочете есетата.

— Името ми — подхвана веднага момичето — е Аравис Таркхина и съм единствената дъщеря на Кидраш Таркаан, син на Ришти Таркаан, син на Кидраш Таркаан, син на Исломбрех Тисрок, син на Ардееб Тисрок, който произхожда по пряка линия от бог Таш. Баща ми е господар на провинция Калавар и е от тези, които имат право да стоят прави и с обувки пред самия Тисрок (жив и здрав да е вовеки!). Майка ми — тя вече е на спокойствие сред боговете — почина и баща ми се ожени за друга жена. Единият ми брат загина в битка при усмиряване на размирници в далечния запад, а другият е още дете. Как се случи, не знам, но с времето жената на баща ми — моята мащеха — ме намрази и докато живеех в дома на баща си, очите й тъмнееха от гняв. Убеди баща ми да ме обещае за жена на Ахошта Таркаан. Той не е от благородно потекло, макар през последните години да си спечели благоразположението на Тисрок (жив и здрав да е вовеки!) чрез ласкателства и пъклени съвети. Сега е таркаанец и господар на много градове. Има вероятност дори да го изберат за Велик везир след смъртта на сегашния. Освен това е поне шестдесетгодишен, има гърбица, а в лицето прилича на маймуна. И въпреки това баща ми, съблазнен от богатството и властта на Ахошта и придуман от жена си, изпрати вестоносци да ме предложат за жена. Ахошта прие с готовност и даде дума да се ожени за мен още тази година в разгара на лятото.