Клайв Луис: Брий и неговото момче

А той отвърна: „Смятайте заповедта си за изпълнена!“

Подправеното писмо, все едно писано от Ахошта, в общи линии гласеше: „От Ахошта Таркаан до Кидраш Таркаан, поздрави и мир. В името на Таш неустоимия, неповторимия, нека стане знайно! На път към твоя дом, за да изпълня сватбените ритуали между мен и дъщеря ти Аравис Таркхина, по добрата воля на боговете се срещнах с нея в гората, където тя привършваше ритуала и жертвоприношението пред Зарденах според обичая на девойките. Щом узнах коя е, омаян от красотата и скромността й, в мен пламна неизразима любов. Струваше ми се, че слънцето ще потъмнее, не се ли оженя веднага за нея. Направих нужните приготовления и се ожених за дъщеря ти начаса, а после се върнахме в моя дворец. И двамата те умоляваме и настояваме да дойдеш колкото е възможно по-бързо на гости, за да ни зарадваш с присъствието си, а също да донесеш зестрата на съпругата ми, която поради големите ми разходи ми е необходима веднага. И понеже ти и аз сме братя, убеден съм, няма да се разгневиш от прибързаната ни женитба, защото е предизвикана от неизразимата ми любов към дъщеря ти. Нека всички богове те закрилят!“

Щом изпратих писмото, напуснах бързо Азим Балда не защото се страхувах от преследвачи, а защото баща ми, като го получеше, или сам щеше да отиде при Ахошта, или щеше да му изпрати вестоносци. Исках да съм далече от Ташбаан, преди всичко да се разкрие. Това е цялата ми история до тази вечер, когато ме преследваха лъвовете и ви срещнах в солените води.

— А какво стана с момичето… Онова, което упои? — попита Шаста.

— Сигурно са я налагали с камшик, защото се е успала — отвърна Аравис с безразличие. — Но тя беше шпионка на мащехата ми. Доволна съм, че така стана.

— Не ми се вижда много справедливо — възрази Шаста.

— Не съм направила тези неща, за да си доволен ти — сряза го Аравис.

— А и още нещо не ми е ясно в тази история — продължи Шаста. — Ти не си голяма. Едва ли на години си повече от мен. Как така ще се омъжиш на такава възраст?

Аравис не отговори нищо, но Брий се обади:

— Шаста, не показвай колко си невеж! Във великите таркаански семейства винаги се женят на такава възраст.

Шаста силно се изчерви (макар да не бе достатъчно светло да го видят останалите) и се почувства подигран. Аравис попита Брий за неговата история. Той я разказа и според Шаста малко се увлече в описанията как е падал и колко лошо язди. Брий очевидно се забавляваше, но Аравис като че ли не видя нищо смешно. После всички заспаха.

На следващия ден четиримата — двата коня и двете деца — продължиха пътуването заедно. Шаста си мислеше колко по-приятно си прекарваше, когато бяха само двамата с Брий. Защото сега почти през цялото време Брий разговаряше с Аравис. Брий отдавна живееше в Калормен и винаги е бил сред таркааните и техните коне. Познаваше много от хората и местата, които и Аравис знаеше. Тя постоянно подхвърляше думи като: „Ако си участвал в битката при Залиндрех, си видял братовчед ми Алимаш“, а Брий отвръщаше: „О, да. Но Алимаш бе капитан на колесниците, а аз нямам много общо с колесниците или конете, които ги теглят. Те не са истинската кавалерия. Но той е достоен благородник. След падането на Тийбет ми напълни торбата със захар.“ Или Брий подмяташе: „Същото лято бях долу при езерото Мезрийл“, а Аравис възкликваше: „О, Мезрийл! Имам приятелка там — таркаанката Лазаралийн. Какво очарователно място. А и какви градини, и Долината на хилядите аромати.“

Брий не искаше да оставя Шаста извън разговора, макар от време на време момчето да си мислеше, че прави точно това. Някои хора, които познават едни и същи места, често нямат насита да говорят за тях, а ако ти си там, се чувстваш някак изолиран.

Кобилата Хуин доста се притесняваше от присъствието на велик боен кон като Брий и не каза почти нищо. А Аравис не заговаряше Шаста, ако не се налагаше.

Съвсем скоро обаче трябваше да се замислят за по-важни неща. Наближаваха Ташбаан. Вече по-често виждаха по-големи селища, а и хората по пътищата станаха повече. Започнаха да пътуват предимно нощем, а денем се криеха, доколкото можеха. И при всяко спиране дълго спореха какво да предприемат, когато влязат в Ташбаан. Всички се опитваха да не мислят за това, но въпросът не търпеше отлагане. По време на тези обсъждания Аравис стана малко (ама съвсем малко) по-дружелюбна към Шаста: човек започва да се разбира по-добре с хората, когато градят съвместни планове, а не когато нямат какво да обсъждат.