Клайв Луис: Брий и неговото момче

Славни дни преживя Шаста. И всеки следващ се оказваше по-хубав от предишния. Мускулите му укрепнаха, а вече падаше и по-рядко. Ала дори и след като се научи да се крепи добре, Брий твърдеше, че седи на гърба му като чувал е брашно. „Може да е безопасно, мъниче, но по главните пътища ще ме е срам да ме гледат как ме яздиш“, повтаряше конят. Ала независимо от грубите думи Брий се оказа търпелив учител. Никой не е в състояние така добре да те научи да яздиш, както един кон. Шаста усвои умението да препуска, да галопира, да язди в тръс и да скача, без да пада, дори когато Брий внезапно свиваше наляво или надясно (а това, обясни Брий, правиш непрекъснато в разгара на битка). И, естествено, Шаста непрестанно молеше да чуе за всички битки и войни, в които Брий е участвал с таркаанеца. Брий разказваше за форсиране на мочурища и бързотечни реки, за атаки и свирепи схватки между кавалеристи, където наравно с хората се сражават и бойни коне — свирепи жребци, обучени да хапят, ритат и в подходящ момент да се изправят на задните си крака, за да се стоварят с цялата си сила върху врага. На Брий обаче не му се разказваше толкова често за войните, колкото на Шаста му се искаше.

— Да не говорим за това — казваше той. — Това са все войни на Тисрок и аз участвах като роб и глупаво животно. За мен са сраженията на Нарния, в тях искам да участвам като свободен кон заедно с моя народ! За тези войни ще си заслужава да се приказва. Към Нарния и севера!

Шаста скоро установи, че заговори ли Брий така, следва галоп.

Пътуваха няколко седмици. Пресякоха повече заливи, носове, реки и села, отколкото Шаста бе в състояние да запомни. И настъпи чудна лунна нощ. Щяха да тръгнат на път под лунната светлина, защото спаха през целия ден. Хълмовете останаха зад гърбовете им. Сега пресичаха широка равнина, а на триста-четиристотин стъпки вляво зеленееше гора. На почти същото разстояние вдясно морето се криеше зад дюни. Пътуваха около час (ту в тръс, ту по-бавно) и Брий неочаквано спря.

— Какво има? — озадачи се Шаста.

— Ш-ш-ш-т… — Брий източи врат, а ушите му щръкнаха. — Чу ли нещо? Слушай!

— Прилича ми на друг кон… Между нас и гората — отвърна Шаста и се заслуша.

— Това е друг кон — увери го Брий — и тъкмо този факт не ми харесва.

— Може би е някой закъснял селянин — рече Шаста с прозявка.

— Не говори врели-некипели! — сряза го Брий. — Селянин не язди така! Нито пък конят му! Не различаваш ли по звука? Това е расов кон, с качества. И го язди умел ездач. Ще ти кажа какво е, Шаста. Там, в края на гората, има таркаанец. Не е на боен кон, по-скоро породиста кобила според мен.

— Е, каквото и да е, сега вече не се чува — отбеляза Шаста.

— Прав си — съгласи се Брий. — Но защо спря точно когато и ние спряхме? Шаста, момчето ми, опасявам се, че някой вече ни следи.

— Какво ще правим? — попита този път шепнешком Шаста. — Дали ни вижда и чува?

— Не и при тази светлина и особено ако не се движим — прецени Брий. — Но погледни! Задава се облак. Ще изчакаме да скрие луната, а после ще поемем надясно към брега, колкото е възможно по-тихо. В краен случай там ще се скрием между дюните.

Изчакаха облакът да скрие луната и отначало бавно, а след това в лек тръс се насочиха към брега.

Облакът се оказа по-голям и по-плътен, отколкото предполагаха, и нощта стана доста тъмна. Точно Шаста си помисли: „Вече трябва да сме стигнали дюните“, и сърцето му подскочи, защото отпред се чу смразяващ кръвта звук, някакъв рев — тъжен и съвсем див. Брий смени посоката начаса и препусна към сушата.

— Какво беше това? — едва си поемаше дъх Шаста.

— Лъвове! — отвърна Брий, без да намалява ход и да извръща глава.

Известно време се носеха в галоп. Най-после нагазиха широк плитък поток и Брий се спря от другата му страна. Шаста забеляза, че конят трепери и целият е потен.

— Водата май отклони звяра от дирята ни — задъхано проговори Брий. — Сега вече ще се движим по-бавно.

Поеха полека и Брий подхвана:

— Шаста, срамувам се от себе си. Изплашен съм като обикновен, глупав кон от Калормен. Наистина. Изобщо не се чувствам като Говорещ кон. Нямам нищо против мечове, копия или стрели, но не понасям… тези същества. Май ще мина в тръс за малко.

Но само след минута от тръс отново премина в галоп и нищо чудно — ревът пак долетя, този път отляво, откъм гората.

— Два са — почти проплака Брий.

Продължиха така няколко минути и тъй като лъвовете повече не се чуха, Шаста се обади:

— Ха! Другият кон тича почти до нас. На един хвърлей е.