Клайв Луис: Последната битка

Оттук виждаше малкия обор на върха на хълма и маймуната, седнала пред него. Само чуваше гласа й, бърборещ безспир, и от време на време по някой отговор от тълпата, но думи не различаваше.

— Чудя се какво ли са сторили с Джуъл — помисли си кралят.

В един момент тълпата животни се разпръсна и започна да се разотива в различни посоки. Някои минаха близо до Тириан. Погледнаха го, сякаш съжаляваха, че е вързан, но никой не проговори от страх. Скоро всички си отидоха и в гората се възцари тишина. Минаха много, много часове и Тириан най-напред силно ожадня, а после много огладня. А докато следобедът се влачеше и премина във вечер, му стана и студено. Гърбът много го болеше. Слънцето започна да залязва и се спусна здрач.

Когато почти се стъмни, Тириан чу лекичко тропкане на крачета и видя мънички същества, които се приближаваха към него.

Трите отляво бяха мишки, в средата бе заек, а отдясно идваха две къртици, които носеха по една торба на гърбовете си и това им придаваше странен вид в тъмното. Отначало кралят се зачуди що за животни са това. След миг всичките се изправиха на задните си крачета и започнаха да допират хладните си лапички до коленете му, като ги целуваха по своя душещ животински начин. (Те му стигаха до коленете, защото нарнийските Говорещи зверове са по-големи от същите неми същества в Англия.)

— Кралю наш! Скъпи наш кралю — заговориха животните с пискливи гласчета, — толкова много съжаляваме. Не смеем да ви развържем, защото Аслан може да се ядоса. Но сме ви донесли вечеря.

Веднага една от мишките чевръсто се покатери до въжето на гърдите на Тириан и забърчи сплесканото си носле пред лицето му. После втората мишка се покатери и увисна точно под първата. Другите животни останаха на земята и започнаха да подават разни неща нагоре.

— Пийте, кралю! После ще откриете, че можете да преглъщате и храна — каза най-горната мишка и Тириан усети, че към устните му се поднася малка дървена чашка. Беше не по-голяма от чашка за яйце и той едва усети вкуса на виното в нея, когато я видя празна. Но мишката предаде чашката надолу и другите я напълниха отново, подадоха я пак нагоре и Тириан я пресуши втори път. Продължиха така, докато хубаво си пийна, дори малките дози му се отразиха добре, защото така утоли жаждата си по-добре, отколкото, ако бе отпил една голяма глътка.

— Ето сирене, кралю — каза първата мишка, — но не много, за да не ожаднеете пак.

След сиренето му дадоха овесени бисквити и прясно масло, а после и още малко вино.

— Сега подайте водата — каза първата мишка, — за да измия лицето на краля. Кръвта е засъхнала по него.

Тириан усети как нещо като миниатюрна гъба бърше лицето му и се почувства много освежен.

— Малки приятели — каза Тириан, — как да ви се отблагодаря?

— Няма нужда, няма нужда — отвърнаха тънките гласчета. — Какво друго можехме да направим? Не искаме друг крал. Ние сме ваши поданици. Ако срещу вас се бяха изправили само маймуната и калорменците, щяхме да се бием, докато ни разкъсат на парчета, преди да им позволим да ви вържат. Наистина, наистина щяхме да се бием. Но срещу Аслан не можем да тръгнем.

— Мислите ли, че това е наистина Аслан? — попита кралят.

— О, да, да — отговори заекът. — Снощи излезе от обора. Всички го видяхме.

— Как изглеждаше? — попита кралят.

— Ами, като ужасен, огромен Лъв, без съмнение — отвърна една от мишките.

— И мислите, че наистина Аслан е този, който избива горските нимфи и ви продава в робство на краля на Калормен?

— О, това е ужасно, нали? — намеси се втората мишка. — По-добре да бяхме умрели, преди да започне всичко. Но няма съмнение. Всички казват, че е заповед на Аслан. А и ние го видяхме. Не очаквахме Аслан да е такъв. Ами, ние… ние дори искахме той да се завърне в Нарния.

— Изглежда този път се е върнал много разгневен — каза първата Мишка. — Сигурно всички сме извършили нещо ужасно лошо, без да знаем. Сигурно ни наказва за нещо. Но аз наистина смятам, че би могъл да ни каже за какво!

— Предполагам, че това, което правим в момента, не е редно — обади се заекът.

— Не ме интересува редно ли е или не — отвърна една от къртиците. — Бих го направила пак.

Но останалите зашепнаха:

— О, тихо!

И:

— Внимавай!

А после всички казаха в един глас:

— Съжаляваме, скъпи кралю, но трябва да се връщаме вече. Здравата ще си изпатим, ако ни хванат тук.

— Тръгвайте веднага, мили животни — отговори Тириан. — За нищо на нарнийския свят не бих ви изложил на опасност.