Клайв Луис: Последната битка

— Тук съм, сър — обади се една червеникава катерица, излезе малко напред и припряно се поклони.

— А, ти ли си, не думай! — каза маймуната с гаден поглед. — А сега ме слушай внимателно. Искам… така де, Аслан иска, още орехи. Тези, които сте донесли, въобще не стигат. Трябва да донесете още, чуваш ли? Два пъти по толкова. И то до утре вечер. Да няма никакви развалени или дребни.

Тревожен шепот се разнесе между останалите катерици, а главната катерица събра кураж да попита:

— Моля ви, може ли да поговорим със самия Аслан за това? Ако само ни позволите да го видим…

— Ще видим! — отговори важно маймуната. — Може и да се покаже много добър довечера (макар че това би било повече, отколкото по-голямата част от вас заслужават) и да излезе за няколко минути. Тогава всички ще можете да го погледнете. Но той в никакъв случай няма да е съгласен всички да се струпате около него и да го тормозите с въпроси. Каквото искате да му кажете, ще предавате чрез мен — ако аз преценя, че си струва да бъде занимаван с него. Дотогава по-добре идете да се погрижите за орехите. И гледайте да са тук до утре вечер, иначе бъдете сигурни, че ще пострадате!

Нещастните катерички се разбягаха, сякаш подгонени от куче. За тях новата заповед беше ужасна. Орехите, внимателно събирани и пазени цяла зима, почти бяха изядени. А от малкото останали вече бяха дали на маймуната повече, отколкото можеха да си позволят.

От друга част на тълпата се чу дебел глас. Беше на огромен рошав глиган с големи бивни.

— А защо да не можем да видим Аслан, както е редно и да си поговорим с него? — попита той. — Когато преди идваше в Нарния, всеки можеше да говори с него лично.

— Не вярвайте на тия работи — отговори маймуната. — А и дори да е вярно, нещата вече не стоят така. Аслан казва, че преди е бил твърде мек с вас, разбирате ли? Е, вече няма да е такъв. Този път е решил да направи от вас хора. Ще ви научи той, задето сте си мислили, че е питомен лъв!

Тихи стенания и скимтене се разнесоха сред животните, а последвалата тишина беше съвсем тягостна.

— А сега идва ред на нещо друго, което трябва да разберете — продължи маймуната. — Чувам, че някои от вас ме наричат маймуна. Да, но не съм маймуна. Аз съм човек. Ако изглеждам като маймуна, това е, защото съм много стара — на стотици и стотици години. И защото съм толкова стара, съм и толкова мъдра. А тъй като съм толкова мъдра, Аслан ще говори само с мен. Не може да бъде тормозен да разговаря с хиляди глупави животни. Той ще ми казва какво трябва да правите, а аз ще ви предавам. И послушайте съвета ми — правете всичко възможно най-добре, защото той няма намерение да търпи никакви глупости.

Последва мъртва тишина, като се изключи плачът на малко язовче и опитите на майка му да го успокои.

— И още нещо — не спираше маймуната, докато нагласяваше нов орех в бузата си. — Чувам, че някои от конете казват: „Да побързаме да свършим тази работа с дърпането на трупите по-скоро, за да бъдем пак свободни след това.“ Е, моментално си избийте тази идея от главите. И то не само конете. За в бъдеще всеки, който може да работи, ще бъде накаран да работи. Аслан е уредил всичко с краля на Калормен — Тисрок, както го наричат тъмноликите ни приятели, калорменците. Всички вие, коне, бикове и магарета, ще бъдете изпратени в Калормен да си изкарвате прехраната с работа — ще теглите и носите, както останалите коне и други подобни правят в другите страни. А всички ровещи и копаещи животни като къртици, зайци и джуджета ще отидат да работят в мините на Тисрок. И…

— Не, не, не! — завиха животните. — Това не може да е истина. Аслан никога не би ни продал в робство на краля на Калормен.

— Да не чувам такива неща! Тишина! — отсече маймуната с ръмжене. — Кой говори за робство? Няма да сте роби. Ще ви се плаща, при това много добре. Искам да кажа, че надниците ви ще се изплащат в съкровищницата на Аслан и той ще ги използва за благото на всички.

Тогава тя хвърли поглед, като почти намигна на старшия калорменец. Той се поклони и отвърна по надутия калорменски начин:

— Премъдри говорителю на Аслан, Тисрок (жив и здрав да е вовеки!) изцяло споделя мислите на Ваше благородие по отношение на този благоразумен план.

— Ето! Видяхте ли! — възкликна маймуната. — Всичко е уредено. И е за ваше добро. Със спечелените от вас пари, ще можем да превърнем Нарния в страна, в която си струва да се живее. Ще има изобилие от портокали и банани, пътища, големи градове, училища и офиси, камшици, юзди и седла, клетки, кучешки колиби и затвори. О, всичко ще има!