Питър Строб - Джулия

— Как разбрахте това? Първият път, когато се опита да убие малкия Брейдън, той я удари с глава в устата и и счупи един преден зъб. След този случай той беше проклет. Тя искаше кожата му. Във всички случаи той нямаше никакъв шанс, малкото глупаче. И знаете ли какво стана после? С Поли? Вашето приятелче педи?

Сега той стисна бедрото й и тя хвана ръката му. Усети, че ръцете му бяха трескави. Тя поклати глава.

— Поли вече проявяваше наклонностите си по онова време. А на нея това й харесваше. Тя го накара да го захапе, когато той вече беше мъртъв.

— Да го захапе?

— Да го захапе. Да му захапе оная работа. И той я захапа. — Той стисна силно ръката й и се наведе към нея. Устата му докосна бузата й.

— Тя му каза, че ако не го направи, тя ще отхапе неговата. — Джулия се освободи и стана. Отстъпвайки, направи няколко колебливи крачки към вратата.

— Не си отивайте, — измърмори Суифт. — Ще останете с мен. — Започна мъчително да се изправя.

— Трябва да отида да видя Оливия — каза му тя като го гледаше.

Това го накара да се поколебае достатъчно дълго време, за да намери тя дръжката на вратата.

— Вие сте луда — изкрещя той, превит на две пред ниската маса. Отпред панталонът му беше издут.

Тя изтича бързо по стълбата и го чу да вика след нея:

— Съблазнителка. И не забравяй — на никой не му пука за това. Не можеш да направиш нищо, малка мръснице.

Хлопна вратата и излезе на улицата. Мъжът го нямаше вече на тротоара, но малко кръв обагряше още водата в локвите. Джулия изтича до Роувъра. Тя знаеше. Тя знаеше! Била е Оливия Ръдж от самото начало. Кейт нямаше нищо общо. Като седна в колата, Джулия избухна в плач — от ужас или от облекчение и тя самата не би могла да каже.

ТИ ЗНАЕШ, беше написано със сапун върху черното огледало в банята. В къщата цареше напрегната тишина. За пръв път от две седмици, Джулия не чуваше никакъв шум от плат да идва от първия етаж. Тя очакваше нещо ужасно и се страхуваше да се качи горе. Нямаше представа какво й готвеше Оливия сега, когато бе разкрила тайната й. Накрая Джулия тръгна по стълбите, като търсеше знаци на триумф или обида. В трептящата от топлина стая всичко беше така, както го бе оставила сутринта, включително изкормените кукли, които повръщаха сива вълна в дъното на гардероба. Но те вече не я плашеха. Всеки пък, когато се обърнеше, очакваше да види Оливия Ръдж. Нейната презрителна усмивка, така неподходяща за възрастта й. Или се страхуваше да не види Магнус, контролиран от Оливия. Но не откри нищо друго, освен двете потвърдителни думи: ТИ ЗНАЕШ. Изстърга дебелия сапун с нож за хранене, после изтърка с кърпа, докато не остана полупрозрачна следа от около трийсет сантиметра, през която тя се оглеждаше като през облак. Знаеше, че това обаче няма да бъде всичко. О, не! Това затишие, това примирие и тези две думи бяха по-ужасяващи, отколкото всички други прояви на Оливия.

Джулия гледаше дъждовната нощ през прозореца на стаята си. Навън всичко беше скрито под маската на непроницаем мрак. Действителността беше вътре.

Загаси лампата, съблече се в тъмното и намери опипом леглото си. Легна под горещата завивка и видя как тъмнината се раздвижва. Една черна плоскост, съставена от милиони частици, се спускаше над нея, изчезваше, после отново започваше да се спуска. Над слепоочията косата й беше мокра от пот.

Обхваната от внезапен страх, тя запали нощната лампа и плоскостта от мрак изчезна. Нямаше нищо. Нямаше огромни, черни възглавници. Загаси лампата и онова нещо започна отново.

Когато почувства първия допир на малките ръце, тя се вцепени и си даде сметка, че трябва да е заспала. Една хладна ръка се плъзна по вътрешната част на бедрото й и Джулия се обърна по корем, увивайки се в чаршафа. Ръката се върна, този път върху задника й, галеше я, изучаваше я. Този допир накара дъха й да спре и тя се приюти на другия край на леглото. Ръце притискаха раменете й към леглото, обездвижвайки я. Увитите й в чаршафа крака бяха като парализирани. Малките хладни ръчички намериха венериния й хълм, носле вулвата й. С нежни жестове започнаха да я трият. Макар и увита в чаршафа, тя имаше чувството, че е гола, изложена на въздуха. Джулия простена, когато ръката се плъзна към клитора й и започна да го гали ритмично. Като с пера, с пера и езици. Тя беше муха, уловена в лепкав пашкул, зависима от волята на паяка. С ужас усети, че против волята й ритмично напрежение завладява тялото й. Ръката неуморно я галеше, триеше, описваше кръгови движения, проникваше в нея, като намазана с олио. Гърбът я болеше. Почувства зърната на гърдите си да се втвърдяват. Гръдта й се покри с пот. Джулия жадно вдиша горещия въздух. Сякаш падаше в кладенец без дъно. Коленете й се вцепениха. Чаршафът, стегнат около нея като покров, беше самият той, най-леката от милувките, като длани върху издутите й гърди. Като я принуждаваше да се извива, натискът ловко се усили, описвайки все по-широки кръгове. Изведнъж видя пред себе си Марк, с напрегнато от желание тяло. Намазаните с олио ръце, които я триеха, бяха големият му член. Ръцете, които я притискаха, бяха неговите. Разтвори крака и пенисът му проникна дълбоко в нея. Тя стисна зъби. Ръце, крака, длани от дебело кадифе я приковаха. Тя го видя, почувства го да се втвърдява и да потъва и един вик заглъхна в гърлото й, докато всичко избухваше.