Питър Строб - Джулия

— Искам моят почитаем брат да бъде кралски съветник.

— Иначе казано, ти искаш да бъдеш сестра на кралски съветник, без дори да знаеш какво означава това. Това е абсурдно. Във всеки случай то няма нищо общо с Джулия. Не можеш ли да си го набиеш в главата?

— Магним…

— И не се опитвай да ме придумваш така… — Слава Богу, тя не настоя.

— Би трябвало да се грижиш повече за дрехите си. Човек би казал, че си спал с този костюм.

— Може и наистина да съм спал. Е, да.

Той напусна апартамента на Лили със силно главоболие и леко неразположение, вследствие на лошо храносмилане. Прекоси парка в отвратително настроение, раздразнен от слънцето и от мързеливците по тревата. Бяха съобщили, че времето ще се промени в следващите дни и това го зарадва. Изпитваше желание за дъжд, за облаци, за студено и сурово време. Като стигна до площадката за игра, излезе от пътеката и тръгна през тревата. Тогава, като вдигна глава към прозореца на Джулия, видя Кейт с гръб точно срещу стъклото. Миг по-късно тя изчезна. Той познаваше косата на Кейт по-добре от своята. В продължение на един дълъг миг Магнус забрави да диша.

Отмести от крака си едно малко и усмихнато чернокожо момиченце на две или три години и, възвръщайки си жадно дъха, направи няколко крачки по поляната. В стомаха му пареше, а езикът му бе надебелял и вдървен. Не беше възможно да е видял Кейт. И все пак той я видя… с искрящата си като на принцеса от вълшебните приказки коса. В този миг Магнус изпита едно от най-силните и най-малко егоистични чувства през целия си живот: ужасно много се уплаши за Джулия.

Краката му го отведоха усърдно до улицата, после той изтича към Илчестър Плейс и, тъй като се задъха, продължи вървешком до къщата. Огледа фасадата, през която не можеше да се проникне. Невъзможно бе да се каже какво става вътре. Моментът на силната тревога беше отминал, но тя все още бе достатъчно голяма, за да го подтикне да прескочи трите стъпала към вратата. Позвъни. Някъде вътре, много далече, Магнус чу ехото от звъна; къщата беше празна.

Той скочи от стълбите и започна да обикаля къщата, като гледаше през прозорците. Това, което виждаше вътре, бе неподвижно, мъртво, приличаше на недокосната гробница. Почука на прозорците на кухнята и продължи да чука, докато стерилният и бял вид го накара да загуби смелост. Стигна до задната страна, където изпробва дръжките на френските прозорци — бяха затворени. Сложи ръце отстрани на очите си и се опита да проникне през мрака на вътрешността, през процепа на недокрай дръпнатите пердета. Масивните, непоклатими мебели като че ли идваха направо от витрината на някой магазин за препарирани животни. Преди да извади кредитната си карта, погледна с крайчеца на окото си към къщата на номер 23 и видя малката съседка на Джулия да го гледа ужасено през един прозорец на първия етаж.

Той й се закани с юмрук, преди да забележи високия, слаб мъж, който идваше към него. Изражението му беше като на полицай в момента, когато залавя някой скитник.

То вбеси Магнус, както и цялата му външност — дълга, руса коса, както беше модерно, и велурено сако. Когато дойде съвсем наблизо, мъжът огледа с недоверие небрежния му вид, липсата на вратовръзка. Магнус се обърна към него със стиснати юмруци.

— Ей, вие! — започна русият мъж. — Един момент, ако обичате!

Обърнат към него с този заплашителен вид, Магнус почувства с опита си, натрупан през дългите години на посещения при свидетели и съдебни заседатели, че самонадеяността на мъжа прикрива дълбока слабост.

— Изчезвайте! — изръмжа той.

Мъжът се вцепени, сякаш се колебаеше, после направи две крачки напред.

— Не знам каква игра играете, приятелю, но ще си имате неприятности с полицията, ако не се махнете веднага от тази къща. Вече ви видях да обикаляте насам и това не ми харесва.

— Кретен такъв, оставете ме на мира. Казвам се Лофтинг и жена ми живее тук. Не знам кой сте вие и изобщо не ме интересува. А сега се разкарайте!

Полицейската физиономия на мъжа изтъпя.

— Името ми е Мюлино — каза той инстинктивно и веднага съжали за това: изчерви се чак до челото. — Живея до тази къща, където вие щяхте да се промъкнете чрез взлом. А сега ви моля, бъдете така добър да си тръгнете оттук.

Магнус се облегна на стъклото с жестока усмивка.

— Не ви липсва смелост, въпреки красивата ви перука — каза той. — С ваше позволение, ще влезна в къщата. Мисля, че жена ми е в опасност.

Той се изправи и погледна усмихнато мъжа, макар да беше сигурен, че, уви, няма да може да избегне боя с него.