Робърт Дохърти: Зона 51: Носферату

Той докосна нежно с ръка металната повърхност на една от ракетите.

Точно в средата на стаята се намираше най-важната част от неговия арсенал. Тристенен контейнер за биологични отрови. Вътре имаше три различни вируса. Единият, разработен от руснаците, вторият — от американците, и третият — от японците. Заради невероятната им смъртоносност и трите бяха изплашили дотолкова своите създатели, че бяха издадени заповеди за тяхното пълно унищожение. Но докато бъдат приведени в изпълнение нарежданията, всемогъщата организация на Вампир бе успяла да го снабди с малки образци. Контейнерът бе живо олицетворение на Кутията на Пандора. Отварянето му щеше да доведе до мигновеното разпространение на трите вируса и измирането на 99,9% от населението на Земята. До два месеца планетата щеше да е безжизнена пустиня.

Парите са власт, а Вампир разполагаше с много пари. Но този арсенал също бе власт, макар и от друг характер. Възможността да вземаш съдбоносни решения и да диктуваш каквито условия пожелаеш, тази власт бе по-висша от всички останали. Това бе власт, която истински му допадаше.

Създаден до време на владичеството на аирлианските богове, той бе преживял възхода на Сенките и периода, когато хората смятаха, че управляват света, а всъщност бяха пионки в ръцете на слугите на аирлианците. Беше воювал в много войни, с най-различни оръжия.

И сега хората вярваха, че силата е само у тях. Но грешаха. Сега бе неговото време.

— Дойде времето на Четвъртата епоха — прошепна едва чуто Вампир. — Времето на неживите.

Египет, 8000 г.пр.Хр.

Преди Третата епоха на Египет, известна като управлението на фараоните, била Втората епоха, през която властвали Сенките на боговете, създадени от самия бог Хор, а преди това, извън границите на познатата от хората история, се простира Първата епоха, когато същите тези богове, всъщност аирлианците, управлявали хората, обитаващи блатистите брегове на Нил.

Това било времето на боговете, дошли в Египет от легендарната страна Атлантида след края на Гражданската война на този митичен континент, петстотин и петдесет години преди издигането на Голямата пирамида по нареждане на фараон Хуфу и съгласно планове, дарени от боговете. В онези далечни времена само Черният сфинкс красял склоновете на платото Гиза със своето лъскаво тяло и сияещи червени очи. Черният сфинкс, положен на дъното на специално направена вдлъбнатина в склона на платото, охранявал главния вход към Пътищата на Росту — сложна плетеница от подземни тунели и камери, прокопана в недрата на платото, дълго време обитавана от самите богове, които осъществявали властта си над хората чрез избрани от тях жреци и излизали в изключителни случаи, за да погледнат онези, над които се разпростирала безграничната им власт. Но напоследък това ставало все по-рядко. Говорело се, че боговете остарявали, но нима това е възможно, след като са богове?

Дълбоко под повърхността на платото, успоредно на едно от големите разклонения на Пътищата на Росту, лежи задънен коридор с три помещения от едната страна. В първото от тях са положени два саркофага от черен метал, дълги близо три метра и широки един. Противно на вида им това не са ковчези, а по-скоро специални затворнически килии, всяка от които заключва по едно тяло. В горната част на саркофазите има малко светещо табло с поредица хексагонални секции, в които са нанесени знаците на староруническия език на боговете.

В най-близко разположения до вратата саркофаг лежеше получовек, полубожество, чието съществуване бе придружено от нестихваща болка и изтощение. Името му бе Носферату. В главата му се мяркаха спомени за ярка слънчева светлина и пясъчен морски бряг, където играе безгрижно, а една жена — неговата човешка майка — стои наблизо и го наглежда. Помнеше, че дори си е играл с човешки деца — децата на жреците, които един ден щяха да сменят родителите си и да продължат да служат на боговете. Съдбата бе отредила и на Носферату да бъде слуга, но по различен начин. Спомените му датираха от толкова отдавна и бяха тъй смътни, че понякога се питаше дали не са само сънища. Но нима е възможно да сънуваш нещо, което не си видял? Сигурно някога е живял на повърхността. Помнеше палмови дървета и ярки слънчеви лъчи, които се отразяват от дюните и дори от блестящата повърхност на реката Нил. Помнеше историите, които разказваха жреците на децата си — за Атлантида, за богове, наричани аирлианци, и за опустошителна война между същите тези богове, която разрушила материка им. Беше присъствал на уроците по езика на боговете, които вземаха тези деца, и се бе научил да чете и пише със старите руни.