Робърт Дохърти: Зона 51: Носферату

— Дълси беше разрушен — отбеляза Адрик.

— Откриването и възстановяването на този уред ще е моя задача — изрече спокойно Носферату.

— И какво ще получим, ако се съгласим и ти помогнем да извлечеш аирлианския вирус от натрупаните кръвни запаси? — попита Адрик.

— По мои данни ще разполагаме с достатъчно запаси, за да направим безсмъртни четирима неживи — отвърна Носферату.

— И ще дадеш четвъртата порция на Вампир? — изуми се Адрик.

— Не — отсече Носферату.

— Но в света са останали само четирима неживи — подчерта Адрик.

— Не — поклати глава Носферату. — Петима.

Руснакът прие тази информация с изненада.

— В Убежището има още един нежив — намеси се неочаквано Тиан Дао Лин.

— Кой е той? — намръщи се Адрик. — Къде е?

— Тя спи — отвърна кратко Носферату.

— Коя е тя? — настоя да узнае Адрик.

— Това не е твоя работа — отвърна Носферату.

— Защо да не сключим сделка с Вампир за четвъртата порция? — предложи Адрик.

— Казах вече, че има кой да получи четвъртата порция — скръсти ръце Носферату.

— Ще ти кажа какво мисля — погледна го мрачно Адрик. — Мисля, че от самото начало си знаел, че кръвта ще стигне за четирима, и си поканил Вампир, но той ти е отказал. Чак тогава си се сетил за мен. Ако Вампир бе приел, аз щях да съм низвергнатият пети.

Носферату издържа спокойно погледа му в продължение на една дълга минута.

— Ами Наблюдателите? — намеси се Тиан Дао Лин, търсейки повод да смени темата.

— Наблюдателите са обезвредени — отвърна Носферату, без да отмества поглед от Адрик.

— Всичките ли? — продължи с въпросите Тиан Дао Лин. — Включително и Наблюдателите ловци?

Носферату сви рамене.

— Може да е останал някой, но едва ли има значение. Всеки, който дръзне да се приближи към нас, ще бъде унищожен.

— Ами Вампир? — поинтересува се Адрик. — Нали каза, че той също ще се опита да се добере до запасите от кръв?

— Да.

— Значи затова имаш нужда от нас — заключи Адрик. — За да се бием с него.

— Така е — призна Носферату. — Мисля, че с помощта на моя Кораб X ще успея да изтегля достатъчно кръв от телата на аирлианците на борда на кораба-майка, за да направя двама от нас безсмъртни. Което означава, че бих могъл да се справя и сам. Но въпреки това реших, че в група шансовете ни са по-големи. Не съм сигурен обаче, че ако Вампир получи част от кръвта, ще е склонен да я сподели с вас. Боя се, че по-скоро би потърсил начин да ни унищожи всички. — Той се изправи. — Уверен съм, че наближава решителният бой. Моля, обмислете предложението и ми съобщете решението си, когато се върна.

Носферату излезе през тежката дървена врата и я затвори след себе си. Спусна се по каменните стъпала в дълбините на своето леговище и спря пред друга, стоманена врата. От едната й страна имаше правоъгълен скенер и той опря окото си в обектива. Веднага щом компютърът свери отпечатъка на ретината му, вратата се отмести.

Помещението, в което се озова, приличаше на крипта. В средата се издигаше платформа, върху която бе положен черен, заоблен контейнер. Около него имаше десетина растения и малки дръвчета, истински подземен оазис.

Носферату спря до контейнера и постави ръце върху капака. Наведе се, докато челото му почти опря в контейнера. Вътре лежеше четвъртият нежив в Убежището.

— Скоро, любов моя — прошепна. — Скоро най-сетне ще бъдем заедно завинаги.

Остров Пюджит саунд, щат Вашингтон

Момичето се качваше за пръв път на хеликоптер. Беше на седемнадесет и работеше на улицата само от месец. Спомените й от този месец бяха доста неприятни, но изглежда предстоеше промяна към по-добро, ако се съдеше по луксозния интериор на вертолета. Цялата задна част на кабината бе на нейно разположение, пилотът бе отделен с дебело стъкло. Прозорците бяха затъмнени, но в първия момент това въобще не й направи впечатление. Вниманието й бе погълнато от лъскавата кожена облицовка на пилотската седалка, блестящата, свръхмодерна стереоуредба и останалите удобства, които предлагаше пасажерската част на кабината.

Само преди четири часа мъжът от лимузината, който твърдеше, че представлява някакъв богаташ, я взе направо от улицата — беше малко преди мръкване. Но вместо да я откара в хотел, отидоха в частна клиника, където един мълчалив доктор я прегледа. Две хиляди в аванс бяха достатъчни за момичето да се подложи на всевъзможни изследвания, включително и две кръвни проби. Заедно, разбира се, с обещанието, да получи още осем хиляди, ако с изследванията всичко бъде наред.