Робърт Дохърти - Зона 51 - Носферату

Носферату поклати глава.

— Вярно е, че аирлианците ги няма. Но съществуват и други източници, от които бихме могли да си набавим вируса.

— Ние? — подчерта Адрик. — Защо сме ти дотрябвали?

„Добър въпрос“ — каза си Носферату. Знаеше, че и Тиан Дао Лин си е помислил същото.

— Защото едва ли ще сме единствените, които ще се опитат да получат тази кръв.

— Вампир — досети се пръв Тиан Дао Лин.

Носферату натисна едно копче под масата и екранът в другия край на стаята оживя. Човекът, който се появи там, приличаше на Носферату, но косата му беше гарвановочерна, а очите му се криеха зад тъмни очила. Беше облечен със скъп костюм, също черен на цвят, с черна риза и вратовръзка. Стоеше на широка улица, до някаква сграда, наподобяваща симфонична зала, и оглеждаше вечерната тълпа.

— Познавам го доста отдавна — заговори Носферату, загледан в екрана. — И той като нас е създаден още през Първата епоха на Египет, син на е аирлианеца Амон и момиче от царска кръв. Имал и сестра близначка — Лилит, но тя умря в ужасни мъки пред очите му, уби я един аирлианец. Аз също присъствах на това ужасно деяние. Тогава той се закле да отмъсти както на аирлианеца, така и на хората, които така сляпо са го следвали и са помогнали за залавянето й.

— Могъща фигура е — кимна Тиан Дао Лин.

— И той се е прочул с много и различни имена и е натрупал немалко богатства и власт. Срещали сме се няколко пъти, все като съюзници. Но сега, след като аирлианците вече ги няма, започвам да се боя от онова, което би могъл да предприеме.

— Подозираш, или знаеш нещо? — попита Тиан Дао Лин.

— Получих някои сведения — отвърна уклончиво Носферату. Загледа се в снимката на екрана. — Познавам Вампир от няколко хиляди години, още от деня, когато се закле да отмъсти, и през всичкото това време гневът му не угасна, а само нарастваше. Извършил е много ужасни дела. — За миг спря, сетне продължи неохотно. — Но сега, след като аирлианците и техните слуги са победени, единствената реална заплаха за него е в тази стая.

— Ето значи защо ни повика — заключи Тиан Дао Лин. — Имаш нужда от съюзници срещу Вампир.

— Така е — потвърди Носферату. — Но не забравяйте, че за Вампир ние също можем да бъдем източници на аирлианския вирус.

— Нима би посегнал на свои? — удиви се Адрик.

— Вампир прави каквото иска и когато пожелае — натърти Носферату. — Ако реши, че иска нашата кръв, нищо няма да го спре.

— Но ти не би взел неговата — подметна Тиан Дао Лин. — Какви други източници на аирлианска кръв съществуват?

Носферату се облегна назад. Сетне погледна към Адрик.

— Както добре знаете, есесовците са изследвали огромни количества кръв в концентрационните лагери, за да търсят специален вид, макар да не знаели кое точно е „специалното“. Не са и предполагали, че в редовете им има шпиони на Мисията и на Сянката на Аспасия, които търсят следи от аирлианска кръв. Знаете, че при встъпването в редовете на СС се е извършвала „кървава церемония“. По време на ритуала висши членове на СС са получавали малки количества от вируса, с който се е сдобил Сянката на Аспасия най-вероятно след избиването на Онези, които чакат . Ето защо Фон Сеект, който по-късно бе взет на работа в американския „Меджик-12“, успя да преживее толкова дълго и да се пребори с няколко тежки заболявания. Същата съдба имаха и още неколцина от избягалите от преследване нацисти.

— Сещам се за какво говориш — прекъсна го Адрик. — Но след края на войната изгубих следите на тази кръв. Известно време смятах, че Мисията я е пренесла в Южна Америка, използвайки каналите на „Одесса“ 1 1 ODESSA — организация на бивши есесовци. — Б.пр. .

Носферату поклати глава.

— Не. Церемониите са се провеждали в замъка на СС Февелсбург в Бавария и кръвта се е съхранявала там. Когато в края на Втората световна война американски части се приближили към замъка, руснаците изпратили парашутисти, за да приберат, каквото намерят. Всички по-важни материали и вещи били откарани в Москва — включително и кръвта. Не само това — продължи Носферату, — в Четвърти отдел на КГБ — руския еквивалент на „Меджик-12“, научили от нацистките документи за издирването на един определен вид кръв и на свой ред се заели да го търсят. В подземията на Москва съществува помещение, в което се съхраняват предметите и документите на Сянката на Аспасия, както и събраните из концентрационните лагери материали, имащи отношение към въпроса. Руснаците продължили проучванията в своите лагери и със затворници на „Лубянка“. Ако сте съгласни, ще ви помоля да се възползвате от собствените си източници и да съберете повече сведения по въпроса, за да можем да приберем тези запаси. Мисля, че подобна задача е по силите ви.