Робърт Дохърти: Зона 51: Носферату

— Зависи какво разбираш под провал — държеше на своето Адрик. — Лично аз мога да се похваля с няколко големи успеха. Имената, които използвах, сега са неотменна част от историческите книги, цели глави са посветени на тези прочути управници.

— Но така и не успя да задържиш нито едно от твоите царства, както и Вампир не можа да го стори — посочи Носферату.

— Значи смяташ, че трябва да останем в сянка, така ли? — попита Адрик. — Да наблюдаваме бездейно как човечеството набира сила? Докато управляваха аирлианците, поне имахме някаква надежда, че на света ще се намери място и за нас. Но оставени сами, хората могат да се самоунищожат и да убият и нас. Сега сме по-мъдри и по-опитни. Дори ще бъде в техен интерес да ни оставят да определяме посоката на развитие.

— А как ще се храним? — попита тихо Тиан Дао Лин. — Да бяхме успели да отпием от Граала и да си осигурим безсмъртие, тогава щях да се съглася с теб, че е време да вземем юздите в свои ръце. Но нима смяташ, че хората ще се съгласят да използваме телата им?

Адрик сви рамене.

— Могат да ни подхвърлят най-лошите престъпници — нали и без това ги убиват. Колко глави хвръкват на година в твоя роден Китай? А за тези, които смятат, че не е задължително да се убива — той погледна към Носферату, — винаги има и други начини да се набави кръв.

— Ние сме една шепа — продължи Тиан Дао Лин. — Дори с парите и влиянието си… — Гласът му пресекна.

— Защо всъщност ни събра тук? — обърна се Адрик към Носферату. — Трябва да има някаква причина.

Носферату кимна.

— По две причини. Извиках ви, за да обсъдим какво да предприемем, преди да се опитаме да поемем властта над човечеството.

Докато говореше, се изправи, приближи се към един старинен шкаф и отвори вратичката, зад която се показа друга, по-малка стоманена врата. Отмести я встрани и извади три манерки, също изработени от метал и положени в контейнери, които запазваха температурата постоянна. Отнесе ги на масата и постави по една пред всеки, след което седна на мястото си. Отвинти капачето, опря гърлото в устните си и отпи в продължение на няколко секунди. После остави манерката на масата. На устните му аленееха няколко капки кръв и той ги попи с кърпичка. Веднага след това лицето му се заля от руменина и в очите му блесна сила.

Дългите му пръсти посочиха другите две манерки.

— Препоръчвам ви: чиста, сравнително прясна, с телесна температура. Подкрепете се, приятели. Чака ни дълъг разговор.

Другите двама също пиха и Носферату ги изчака търпеливо да привършат. След това чукна с пръст по манерката.

— Това е нашата сила и нашата слабост. Ние сме мелези. Имаме аирлианска кръв, но недостатъчно, за да ни поддържа, без да се налага да приемаме човешка. Пием човешка кръв, за да си продължим живота.

— Казваш ни нещо, което знаем от самото си създаване — изръмжа Адрик.

— Знаел си го от самото си създаване? — погледна го насмешливо Носферату. — Много по-дълго от теб бях затворен от аирлианските богове, но дори не подозирах нещо подобно. Чувал бях за Граала и за обещанията за безсмъртие, но нямах никаква представа как точно дарява вечен живот. Само благодарение на това, че човешката наука стигна толкова напред, успяхме да разберем какво поддържа съществуването ни. — Той опря пръст в издутата вена на шията си. — В кръвта ни има вирус. Аирлиански вирус, който помага на клетките ни да регенерират, преди да умрат. Но тъй като сме само мелези между хора и пришълци, не разполагаме с достатъчно количество вируси. Ето защо се налага да пием човешка кръв и да поддържаме аирлианския вирус. Граалът — ако се бяхме сдобили с него — щеше да пречисти кръвта ни и да осигури доминиращата роля на вируса, както е тя в кръвта на аирлианците. И тогава нямаше да се налага да пием човешка кръв.

Носферату млъкна. Както и предполагаше, пръв се хвана за подхвърлената идея Тиан Дао Лин.

— Ако можехме да намерим още от вируса…

Носферату кимна.

— Да можехме по някакъв начин — без помощта на Граала — да стигнем до състоянието, в което вирусът ще се самовъзпроизвежда, тогава действително щяхме да станем безсмъртни. Нямаше да се налага да пием човешка кръв и щяхме да се възползваме от способността на аирлианския вирус да регенерира, което би означавало, че дори да ни убият, бързо ще се съживим.

— Но аирлианците вече ги няма — въздъхна Тиан Дао Лин. — Каза го още в началото на тази среща. Следователно единствените подобни вируси са тези, които обитават нашата кръв.