Робърт Дохърти: Зона 51: Носферату

Изненадата, която се изписа на лицето й, когато се блъсна в него, му достави огромно удоволствие. Тя извика от уплаха, отстъпи назад, сетне се извърна и хукна в друга посока. Докато тичаше, той докосна с пръсти онова място на шлифера, където бе останало мокро петно от потта и сълзите й. Разтърка пръсти и ги доближи до ноздрите си, сетне вдъхна едва доловимия аромат. Усмихна се от познатия мирис на човешки страх.

През следващите три часа й се изпречваше още пет пъти. Всеки път я отпращаше слепешката в нова посока. Момичето се движеше все по-бавно, но засега не беше се отказала. Някои не издържаха толкова много. Падаха на земята и хленчеха, молеха за милост. Такива не си заслужаваха усилието. Почти.

Чак преди зазоряване момичето излезе от гората и се озова на прясно окосена ливада. Там падна на колене и се огледа. Луната най-сетне бе изгряла и озаряваше голяма къща, само на двайсетина метра. Каменно здание, с две продълговати крила, построено на невисок хълм, от който се разкриваше гледка към цялата околност на Пюджит саунд. Зад къщата се виждаха светлините на Сиатъл от другата страна на блестяща водна повърхност. Нейното родно градче бе още по-нататък, в същата посока, отвъд планините. Нощта бе красива, с ясно небе и белеещи в далечината заснежени върхове.

Тя скочи и извика за помощ. Изтича при дървената врата и заблъска с юмрук, като пищеше и се озърташе през рамо, изплашена, че преследвачът й ще се появи в последния момент.

Вратата се отвори и тя се хвърли в ръцете на фигурата, която я очакваше в тъмния коридор.

После изпищя отново, когато разпозна в нея своя преследвач.

Той я стискаше здраво, а и момичето почти нямаше сили да се бори. Наклони главата си към шията й и й зашепна, сякаш бяха любовници.

— Аз съм Вампир, създаден през Първата епоха на Египет, по времето, когато властваха боговете. Син съм на бог Амон и девойка от царско потекло. За теб е голяма чест да бъдеш моя жертва.

След това го направи.

Няколко минути по-късно Вампир сведе поглед към бледия й труп. Вдигна я с една ръка и я отнесе до желязната врата, монтирана в каменната стена на височина около половин метър. Отвори я и хвърли тялото вътре, после остана неподвижен, заслушан в шума от ударите на трупа в стените на старата, дълбока стотина метра шахта, докато най-сетне дочу плясъка от падането на дъното. Тогава затвори вратата.

Върна се обратно в тунела и спря пред солидна стоманена врата. Опря чело на гуменото уплътнение и отвори око пред скенера. След кратката проверка на ретината той въведе на клавиатурата кода, известен само на него. Пръстите му се движеха с невероятна скорост, изписвайки само за четири секунди двайсет и седемте числа в съответната последователност. Накрая свали от шията си окачения на верига масивен ключ и го пъхна в ключалката. Макар да изглеждаше старинен, ключът също бе последен писък на съвременните технологии, тъй като генерираше необходимия импулс, за да се отместят дебелите резета на вратата.

С тихо изщракване и последната преграда бе премахната и масивната, стоманена врата се отмести, задвижвана от хидравлично устройство. Стените на подземието зад вратата бяха дебели четири метра, подсилени от бетон и арматура. Строителите бяха уверили Вампир, че нищо освен директно ядрено попадение не би могло да ги разруши. Същата технология била използвана при построяването на президентското убежище под Синята планина в Западна Вирджиния. Вампир благодари на строителите, после ги изби.

Той слезе в подземието и включи приглушената светлина. Намираше се в нещо като арсенал — притежание на безумец или могъщ управник. Върху продълговата маса бяха положени осем портативни тактически ядрени ракети. Всяка от тях бе с размери, които позволяваха да се скрие в нормален туристически сак. Американското правителство така и не призна пред обществото за изчезването им, нито имаше някаква представа кой ги е откраднал.

Покрай една от стените бе монтиран пулт за управление на ракетен комплекс, с който се бе сдобил от една изоставена военна база. На различни места из острова, в добре замаскирани силози, стояха в пълна готовност дванадесет междуконтинентални балистични ракети „Миротворец“, наследство от отминалата Студена война. Силозите бяха част от някогашна ракетна база и Вампир бе похарчил няколко милиарда долара, за да се сдобие с базата и да запази това в тайна.

Всеки „Миротворец“ бе снабден с тактическа бойна глава, достатъчно мощна, за да унищожи цял град. Ракетите бяха демонтирани от потънала американска ядрена подводница с помощта на няколко закупени от него компании за изваждане на потънали кораби. Благодарение на бюрокрацията, която цареше в Пентагона, тяхното изчезване дори не бе оповестено. Изстреляни от Пюджит саунд, те можеха да поразят всяка точка в пределите на Съединените щати. Вампир разполагаше с подобна база, съоръжена с руски ракети, на скрито място недалеч от Киев, откъдето можеше да заплашва както Европа, така и Азия.