Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Отправиха се срещу течението на реката, докато стигнаха едно каменно плато, което бе надвиснало над западния бряг. Тук Аспасия нареди да спрат полета. Един изстрел от носовите оръдия на кораба бе достатъчен в скалата да бъде пробит широк тунел. Двата златисти диска излетяха от хангара, понесли отново Черния сфинкс. Те внимателно го спуснаха в още димящата дупка на достатъчна дълбочина горната част на главата да се окаже под земната повърхност. След това се върнаха и пренесоха червената пирамида.

Докато Аспасия наблюдаваше всичко това, в командната зала влязоха шестима негови подчинени и сведоха почтително глави в очакване да получат нареждания. Изида. Озирис. Хор. Амон. Хонс. Себ. Три жени и трима мъже. Всичките млади, в разцвета на силите си.

— Почти се стъмни — заговори Аспасия на езика на аирлианците и посочи с пръст нагоре. — Артад е над нас и следи дали ще изпълним условията на примирието. Не се съмнявам, че ще го наруши, той винаги го прави. Защото ме ненавижда. Ще се опита да ме унищожи, докато спя. От вас се иска да следите за всякаква възможна атака. Бъдете внимателни, защото ще дойде от посока, която не очаквате.

— Ами ако Гъмжилото… — поде Изида.

— Ако Гъмжилото дойде, всички сме обречени. Но появи ли се друг разузнавателен кораб, ще го унищожите. Ясно ли е?

Корабът-майка се снижи почти до каменното плато. От долния му край се протегна една метална стълбичка. На екрана се виждаше как четирима жреци разтоварват кивота.

— Оставям ви най-ценното нещо, което имаме — Граала. Затворете го в Архиварната. Пазете го като зениците на очите си.

— А ключът от Архиварната? — попита Озирис.

Аспасия вдигна един златен скиптър, дълъг трийсет сантиметра. В горния му край имаше лъвска глава с очи от рубини.

— Ключът ще остане при мен.

Всички знаеха какво означава това. Граалът щеше да е при тях, но без възможност да го използват.

Никой не отговори и Аспасия ги изгледа един по един преди да продължи.

— Слушайте ме внимателно. — Той натисна няколко хексагона върху пулта. — Изминалите години не бяха пропилени напразно, макар да ви изглежда другояче. Подготвих това място за стартирането на Втори етап. Под платото има тунели, някои от които са свързани с кухината, в която току-що положихме Архиварната. Ще ги откриете върху плановете, приготвени от Росту. Има и допълнителни помещения, в които ще можете да живеете с всички удобства. Хибернационни цилиндри, храна, термоядрен енергоизточник. Всичко това е монтирано много отдавна от инженер Росту.

Но Аспасия скри от тях, че задачата на Росту не бе само да оборудва помещения за стартирането на следващата фаза. Долу имаше и други неща — предпазни средства в случай на непредвиден обрат.

На екрана в предната част на залата се виждаше тълпа от хора, които излизаха от хангарите на кораба-майка и се разпръскваха из платото. Повечето бяха жреци и Водачи — единствените, на които аирлианците имаха доверие на Атлантида.

— Докарахме ги да ви служат — продължи Аспасия. Той вдигна една черна тръба. — Тук са плановете, които трябва да бъдат осъществявани на определени периоди. Дръжте изкъсо хората и те ще следват онова, което сме предначертали.

— Планове за какво? — попита Изида.

— Как да пратите сигнал в космоса, тъй като предавателят ни е унищожен.

— Но хората не са в състояние да… — поде Изида.

— Не ме прекъсвай! — тросна се Аспасия. — Ако успеем първи да пратим сигнал до Империята, ще разполагаме с предимство пред Артад. Можем да използваме записите от неговото нападение срещу нас и да го обвиним, че е действал неправомерно. — След тези думи той погледна през рамо към Харах. — Тръгвайте. Артад ще ме последва където и да отида.

Шестимата се поклониха и излязоха. Веднага щом ги видя да слизат на платото Аспасия нареди корабът да се издигне. Размесени с тълпата, аирлианците се отправиха към отворите на подземните тунели и скоро изчезнаха. Поне досега Артад не бе нарушил примирието.

Тези, които оставаха долу, щяха да положат основите на едно митично време — Времето на Първото египетско царство. Епохата на Боговете.

Аспасия насочи кораба-майка на изток, за да продължи с втората част от своята подготовка. Летеше ниско, само на двеста метра над земята, и двигателите оставяха дълбоки дири върху повърхностния слой. Прекосиха една пустиня, сетне провлак, свързващ два континента. Вдясно остана Червено море, а вляво — Средиземно. Точно под тях имаше плитък воден басейн, който местните племена наричаха Горчиво море.