Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Донхад знаеше, че присъства на изнасянето на кивота и Граала от храма. И други го бяха видели, защото откъм тълпата долетяха изплашени викове. Всички знаеха какво проповядват жреците — ако кивотът с Граала бъде отнесен, градът е обречен. Новината бързо се разпространяваше из тълпата.

Веднага щом кивотът бе внесен в кораба, на кулата се появиха още жреци и се затичаха нагоре по стълбата. Избраните, на които е позволено да се спасят, помисли си Донхад. Значеше ли това, че ще изоставят храма? Но защо?

На площада настъпи суматоха. Започна бой кой да се добере до кораба. Внезапно отнякъде се появи златиста сфера и Донхад разбра какво ще последва. Сферата увисна над площада от предния й край бликна яркозластист лъч. Площадът бързо се изпразни.

Можеше да има само една причина за всичко това. Аирлианците не смятаха да изоставят базата на произвола на съдбата. Те щяха да я унищожат — също както постъпваха със своите обречени постове на нейната планета.

Донхад се огледа. Едва сега забеляза, че щитът е изключен. Тя побърза към покрайнините на града, докато обмисляше това, на което бе станала свидетел. Щом щитът е изключен, значи заплахата, която доскоро е съществувала, вече е премахната. Дали аирлианците са унищожили онзи, който се е появил? Тя знаеше къде ще намери Гуалкмай сега, след като щитът бе изключен. Трябваше да я чака с кануто при мястото, където канавката се изливаше в морето.

— Погледни — посочи му тя нагоре, когато скочи в лодката.

Стълбата бе прибрана и вратата затворена. Корабът-майка се премести безшумно на нова позиция, на около километър и половина над двореца. Огромните хангарни врати в предния му край се отвориха. Изведнъж през разтворената порта на двореца излетяха два златисти диска. Под тях, задържан с помощта на прехващащ лъч, бе увиснал един предмет, за който Донхад само бе чувала, но никога не го бе виждала — защото на нейната планета този предмет бе унищожен при една от ядрените експлозии, сринали двореца. Това бе масивният Черен сфинкс, чиято дължина от носа до опашката надхвърляше сто метра. Архиварната. Само в нея Граалът и кивотът бяха на сигурно място.

Двете летящи чинии завлякоха Сфинкса право през разтворената врата на хангара и го положиха вътре. Веднага след това се върнаха отново в двореца и изнесоха шестметрова златна пирамида, а сетне още няколко.

— Изкарват и стражите — промърмори Гуалкмай.

— Започват Втори етап — кимна Донхад. — Преселение. — Тя замръзна, когато една от летящите чинии се появи над двореца, теглеща червена пирамида. — Главният страж!

— Значи наистина изоставят това място.

— Най-добре да се махаме оттук — рече Донхад, взе едно от греблата и започна да гребе.

Когато наближиха първия остров от вътрешния пръстен, хангарните врати на кораба-майка се затвориха и той бавно потегли на югоизток. Двамата скочиха на брега и се затичаха към външния пръстен. Някъде по това време корабът-майка се изгуби от погледите им.

Аспасия седеше в командното кресло на своя кораб-майка. Артад бе останал на околоземна орбита, но следеше зорко маневрите му, за да се увери, че всичко протича според уговорката. И двамата знаеха, че ако разузнавателният кораб е успял да прати доклад до Бойното ядро, дните им тук са преброени и шансовете им да оцелеят са минимални. Единственото спасение бе да направят всичко да изглежда така, сякаш аирлианците са изоставили тази слънчева система. За това щяха да помогнат и руините от разрушения предавател на Марс. Може би тогава Ядрото щеше да се задоволи само с хората. От друга страна, с небрежността си Аспасия бе изложил целия план по заселването на тази планета на провал и сега не им оставаше нищо друго, освен да задействат следващата фаза. Щяха да са им нужни поне десет хиляди години, докато достигнат до Четвърти етап, при който можеха да се възползват от плодовете на „засятото“. Огромен период за хората, но не чак толкова за аирлианците, особено при наличието на хибернационните цилиндри.

Корабът на Аспасия тъкмо прелиташе над един пролив, който в по-късни времена щеше да свързва Атлантическия океан със Средиземно море и да носи гръмкото название „Херкулесови колони“. Летяха право към северния бряг на Африка, към едно място, където пълноводна река се вливаше в морето чрез широка делта. Според аирлианските учени това бе едно от най-удобните места за развитието на човешката цивилизация и Аспасия бе пратил своя главен инженер Росту да подготви района много години преди стартирането на Трети етап. Ситуацията сега бе различна, но подготовката щеше да им бъде от полза.