Дийн Кунц - Пазители

Околността беше пълна с котки, отчасти защото бяха много полезни за намаляване на мишето население в съседските конюшни. Но много често от хълмовете и каньоните на изток се осмеляваха да слизат койоти, които търсеха плячка. Въпреки бързината на котките, койотите понякога ги изпреварваха и Трейси помисли, че някой койот е прокопал дупка под оградата или е прескочил и сграбчил това нещастно животно, вероятно тръгнало на лов за гризачи.

Но койотът щеше да изяде котката на място и нямаше да остави друго, освен парче опашка и малко козина — той е повече лакомник, отколкото чревоугодник и апетитът му е ненаситен. Или пък щеше да отнесе жертвата някъде и да я изяде сам, на спокойствие. А тази котка не изглеждаше дори полуизядена, а само разкъсана на части, сякаш някой или нещо я бе убило само заради извратеното удоволствие да разчленява тялото й.

Трейси потрепери.

И си спомни мълвата за зоопарка.

Изглежда в малкия зоокът за домашни животни в парка на Ървин, само на две мили оттук, преди две вечери някой бе убил няколко животни в клетките им. Вандали, подивели от наркотично опиянение. Убийци — търсачи на силни усещания. Слухът беше съвсем пресен и още никой не можеше да го потвърди, но по всичко личеше, че е истина. Нейни съученици отидоха вчера след часовете до парка с колелета и казаха, че не са видели обезобразени трупове, но животните в кошарките били доста по-малко от обикновено. А шотландското пони определено липсвало. Служителите на зоопарка избягвали всякакви разговори.

Трейси се чудеше дали същите тези психопати не върлуват из Ориндж Парк Ейкърз, убивайки котки и други домашни любимци, нещо кошмарно и отвратително. И тогава изведнъж разбра, че хора, достатъчно откачени да убиват котки за удоволствие, няма да се поколебаят да упражнят извратените си умения върху коне.

През тялото й премина тръпка на сковаващ страх, когато помисли за Гудхарт — съвсем сам там, в конюшнята. За миг застина, без да може да помръдне.

А около нея нощта като че ли бе станала още по-тиха от преди.

Наистина беше по-тихо. Щурците бяха спрели да скрибуцат. И жабите вече не квакаха.

Облаците-ветроходи, сякаш пуснали котва в небето, замръзнаха заедно с нощта под ледено-бледия блясък на луната.

Нещо шавна в храстите.

По-голямата част на обширния двор беше открита поляна, но тук-там имаше изкусно подредени групи дръвчета — най вече индийски лавров храст и жакаранда, плюс две коралови дървета, а в цветните лехи растяха азалии, калифорнийски люлякови храсти и крайбрежни орлови нокти.

Трейси чу ясно шумолене в храстите, като че ли нещо голямо си пробиваше бързо път през тях. Но когато запали фенерчето и насочи лъча към близките растения, не успя да види никакво движение.

Нощта беше все така тиха.

Ослуша се.

Почака със затаен дъх.

Мислеше дали да не се върне в къщи, където или щеше да събуди баща си с молба да дойде и провери какво става, или просто да си легне и поспи до сутринта и тогава сама да огледа наоколо. Но ако това в храсталака беше само койот? В такъв случай тя не беше в опасност. Гладен койот би нападнал съвсем малко дете, но щеше да избяга от човек с ръста на Трейси. Освен това тя беше твърде разтревожена за благородния Гудхарт, за да губи повече време; трябваше непременно да се убеди, че кончето е добре.

Като светеше с фенерчето по земята да не би да настъпи някоя друга убита котка, Трейси тръгна към конюшнята. Беше направила само няколко крачки, когато чу отново шумоленето и нещо по-неприятно, някакво ужасно грухтене, различно от звука, издаван от познатите й животни.

Точно се обръщаше, за да побегне към къщи, когато Гудхарт изцвили силно в конюшнята, като че ли уплашен, и започна да рита силно дървените стени на обора. Тя веднага си представи как някой психопат с похотлива физиономия дебне Гудхарт с ужасни инструменти за мъчение в ръце. Грижата за собствената й безопасност отстъпи пред страха, че може да се случи нещо лошо на любимия родоначалник на нейните шампиони и тя се втурна да го спасява.

Горкият Гудхарт започна да рита още по-лудо. Копитата му блъскаха непрестанно стената и бесните удари отекваха в нощта като гръмотевици на приближаваща буря.

Трейси беше още на петнайсетина ярда от обора, когато отново чу необикновеното гърлено грухтене и разбра, че нещо върви по петите й и я дебне изотзад. Хлъзна се встрани по мократа трева, завъртя се бързо и насочи фенерчето назад.

Към нея тичаше създание, което можеше да е родено само в Пъкъла. То нададе крясък, изпълнен с луда ярост.