Дийн Кунц - Пазители

Това, което наистина я интересуваше — истински, дълбоко, страстно — бяха конете, чистокръвните състезателни породи. Колекционираше снимки на коне от петгодишна, на седем започна да взема уроци по езда, но много дълго време нейните родители не можеха да си позволят покупката на истински, собствен кон. Но в последните две години бизнесът на баща й потръгна, а само преди два месеца се преместиха в голяма нова къща с два акра имот в Ориндж Парк Ейкърз — община, където много хора гледаха коне и пътеките ставаха за езда. В задната част на двора имаха собствена конюшня за шест коня, но засега я обитаваше само един. Едва днес — вторник, 25 май, славен ден, който щеше да остане завинаги в сърцето на Трейси Кийшън, ден, в който тя повярва, че има Бог — тя вече имаше собствен кон — великолепния, красив и несравним Гудхарт.

Затова не можеше да заспи. Легна си в десет, а в полунощ беше по-будна от всякога. В един часа сряда сутринта вече не издържаше. Трябваше да отиде до конюшнята и да погледне Гудхарт. Да се увери, че той е добре. Да се увери, че му е удобно в новия дом. Да се увери, че наистина го има.

Отметна чаршафа и тънкото одеяло и се измъкна от леглото. Беше по бикини и фланелка от конните състезания в Санта Анита, затова само обу набързо чифт дънки и маратонки „Найк“ на бос крак.

Натисна бавно дръжката на вратата и безшумно излезе в коридора, като остави вратата отворена. Къщата беше тъмна и тиха. Нейните родители и деветгодишният й брат Боби спяха.

Трейси прекоси коридора, мина през хола и столовата без да включва лампите, като се ориентираше по лунната светлина, проникваща през широките прозорци.

В кухнята тихо отвори чекмеджето на бюрото в ъгъла, където имаше различни уреди и извади оттам едно електрическо фенерче. После отключи вратата към задния двор, излезе крадешком на външната площадка и тихо затвори след себе си, все още без да запалва фенерчето.

Пролетната нощ беше хладна, но не студена. В океана на нощното небе като ветроходи с големи бели платна плаваха няколко облака, тъмни отдолу, но посребрени по края от лунната светлина, Трейси ги погледа малко, като се наслаждаваше на момента. Искаше да усети докрай всяка подробност на тази неповторима нощ и да изчака докато непреодолимото желание я поведе. В края на краищата сега тя за пръв път щеше да остане сама с благородния и горд Гудхарт, за пръв път те сами щяха да споделят мечтите си за бъдещето.

Прекоси площадката, заобиколи плувния басейн, където хлорираната вода нежно пречупваше отражението на луната и заслиза по наклонената поляна. Мократа от роса трева блещукаше на лунните лъчи.

Отляво и отдясно се виждаше бялата ограда на имота, която сякаш излъчваше собствена светлина под бледия блясък на луната. Зад оградата имаше други имоти, най-малките — едноакрови, имаше и по-големи — като на семейство Кийшън, но над всички тях, над целия Ориндж Парк Ейкърз, тегнеше нощна тишина, нарушавана само от няколко щурци и далечно крякане на жаби.

Трейси вървеше бавно към конюшнята в края на двора и мислеше за триумфалните победи, които очакваха нея и Гудхарт. Тя знаеше, че той вече не може да се състезава.

На него бяха залагали и печелили в Санта Анита, Дел Мар, Холивуд Парк и други хиподруми в Калифорния, но бе получил травма и вече не биваше да участва в надбягвания. Обаче Трейси не се съмняваше, че ако го даде за малко в някой конезавод, той ще стане баща на шампиони. Само след седмица смятаха да доведат при него две хубави кобили и след това незабавно да откарат трите коня във ферма за породисти животни, където Гудхарт да заплоди кобилите. После ще ги върнат обратно в имението и Трейси ще се грижи за тях. Догодина ще се родят две здрави жребчета, за новородените ще осигурят треньор достатъчно близо, за да може Трейси да е непрекъснато с тях, да помага в тренировките и да научи всичко за отглеждането на шампиони и тогава — и ТОГАВА — тя и жребчетата от поколението на Гудхарт ще влязат в историята на конните състезания, о, да, тя беше съвсем сигурна, че ще влязат…

Мечтите й бяха прекъснати от едно внезапно залитане върху нещо меко и хлъзгаво на около четиридесет ярда от конюшнята. Не миришеше на тор, но тя реши, че сигурно Гудхарт е оставил някоя купчинка, докато го разхождаха снощи из двора. Почувства се глупава и непохватна, включи фенерчето и насочи точката към земята, където вместо купчинка тор видя останките на жестоко разкъсана котка.

В отвращението си Трейси издаде съскащ звук и веднага изключи фенерчето.