Дийн Кунц - Пазители

Отначало Лиз нададе странен, писклив, котешки звук — а после захлипа.

Винс не вярваше, че съседите ще успеят да видят каквото и да е поради разстоянието и тъмното оцветяване на стъклата, но желаеше да се справи с жената на по-удобно място. Принуди я да излезе и я насочи към вътрешната част на къщата, като едновременно надничаше във всяка врата, докато намери голямата спалня. Вътре я удари силно и тя се просна на пода.

— Стой мирна — каза й.

След това включи лампите до леглото. Започна да затваря завесите на големите врати с подвижни прозорци, които водеха към вътрешния двор.

В момента, когато й обърна гръб, жената скочи на крака и се втурна към вратата.

Той я хвана, притисна я с гръб към стената, заби един юмрук в стомаха й, за да изкара въздуха и я хвърли отново на пода. След това я сграбчи за косата и обърна очите й към своите.

— Слушай, госпожичке, аз няма да те застрелям. Дойдох тук за мъжа ти. Но ако се опиташ да офейкаш, преди да съм те пуснал аз, ще трябва да очистя и тебе. Ясен ли съм?

Разбира се, той излъга. Бяха му платили за да убие нея, а мъжа й премахна, просто защото беше там и пречеше. Но беше истина, че Винс няма да я застреля. Искаше нейното съдействие докато успее да я завърже и обработи с любимото си темпо. Двата изстрела го задоволиха донякъде, но сега искаше да извлече колкото може повече, да я убива бавно. Понякога смъртта може да се поглъща като изтънчен деликатес, скъпо вино или да й се наслаждаваш като на величествен залез.

Едва дишайки и ридаейки, тя каза:

— Кой си ти?

— Не е твоя работа.

— Какво искаш?

— Млъкни и не пречи, и ще се измъкнеш жива.

Тя бързо започна да повтаря нечленоразделни молитви, прекъсвани от кратки отчаяни хлипове.

Винс привърши затварянето на завесите.

После откъса телефонния кабел и го захвърли насред стаята.

Като хвана жената за рамото, я изправи отново на крака и я завлече в банята. Порови из чекмеджетата, докато накрая намери аптечката; лейкопластът щеше да му свърши работа.

Върна я пак в спалнята и я накара да легне на леглото по гръб. С лейкопласта върза глезените й един към друг, а китките й обездвижи отпред. В някакво чекмедже намери чифт фини пликове, от които направи тампон и затъкна с него устата й. Накрая я дозапуши с последното парче лейкопласт.

Тя се извиваше с всичка сила и очите й бяха потънали в пот и сълзи.

Винс излезе от спалнята и отиде до хола, където коленичи до трупа на Джонатан Ярбек, с който имаше работа за довършване. Обърна го по гръб. Единият от куршумите, влезли откъм тила на Ярбек, беше пробил гърлото му, точно под брадичката. Отворената му уста беше пълна с кръв. Едното му око се беше завъртяло навътре в кухината и сега се виждаше само бялата очна ябълка.

Винс погледна другото око.

— Благодаря — каза той искрено и с почит. — Благодаря ви, господин Ярбек.

Затвори и двата клепача. След това ги целуна.

— Благодаря.

Целуна и челото на мъртвеца.

— Благодаря за всичко, което ми дадохте.

След това мина през гаража, където порови из шкафовете и откри някои инструменти. Избра си чук с удобна гумирана дръжка и хромирана стоманена глава.

Когато се върна в тихата спалня и постави чука на леглото до вързаната жена, очите й се разшириха почти смешно.

Тя започна да се извива и гърчи, опитваше се да изкопчи ръцете си от примката на лепкавата лента, но напразно.

Винс съблече дрехите си.

Като видя, че очите й го гледат със страшния ужас, с който преди малко гледаха чука, той каза:

— Моля не се тревожете, доктор Ярбек. Няма да ви докосна с пръст — и постави сакото и ризата си на облегалката на един стол. — Няма де е нужно да преживеете това унижение — събу обувките, чорапите и панталоните си. — Нямам полово влечение към вас. Не съм такъв човек. Просто си събличам дрехите, за да не ги напръскам целите с кръв.

Вече гол, той вдигна чука, насочи го към левия й крак и разби коляното й. Около петдесет-шестдесет удара след началото дойде Моментът.

С-с-с-с-нап.

Една внезапна енергия нахлу в него. Усети свръхчовешка сила, а сетивата му като че ли докоснаха всичко — всеки цвят и материя наоколо. Усети, че сега е по-силен от всякога, че е Бог в тяло на човек.

Изтърва чука и падна на голите си колене край леглото. Постави чело на кървавата постелка и започна да вдишва дълбоко, тръпнейки от наслада, силна до непоносимост.

След две минути, вече овладян, свикнал с по-голямата си сила, той се изправи, обърна лице към мъртвата жена и дари с целувки размазаното й лице, като не забрави и дланите на двете й ръце.