Дийн Кунц - Пазители

Кучето се прозя.

Когато вече влезе в алеята на четиристайното си бунгало под наем, в северния край на Санта Барбара и спря двигателя, започваше да се замисля дали действията на кучето тази сутрин всъщност бяха чак толкова удивителни.

— Ако не ми покажеш същото отново — каза той на кучето, като пъхаше ключа във външната врата, — ще трябва да си призная, че там, в гората, просто ми е хлопала дъската, и че съм толкова смахнат, та да си въобразя всичко това.

Застанало до него на площадката, кучето го погледна въпросително.

— Искаш ли да носиш отговорността за това, че се съмнявам дали съм с всичкия си? М-м-м-м?

Една оранжево-черна пеперуда се стрелна покрай лицето на ретривъра и го стресна. Кучето излая веднъж и се втурна да преследва пърхащата плячка надолу по пътечката. Като се стрелкаше насам-натам из градинката, подскачаше високо и ловеше въздуха с уста, а ярката му жертва все се изплъзваше, то почти се блъсна в пъстрото стебло на една канарска финикова палма, след това едва избягна тежкия удар в стената на едно басейнче за водопой на птици и накрая тромаво спря в една леха с високи новогвинейски цветя, над които пеперудата набра безопасна височина. Ретривърът се претърколи веднъж, изправи се на крака и изтърча от лехата.

Когато разбра, че е надхитрено, кучето се върна при Травис. Погледна го глуповато.

— Ами, чудно куче — каза той. — Тежък случай.

Отвори вратата и ретривърът се впусна пред него. Искаше незабавно да изследва тези нови стаи.

— По-добре да те открадне някой — извика Травис подире му.

После внесе емайлираната ваничка и другите покупки в кухнята. Остави храните и новите съдове там, а всичко друго изнесе навън през задната врата. Постави чантата на бетонната площадка в задния двор и нагласи ваничката до нея, близо до дългия маркуч, прикрепен към външната чешма.

Върна се обратно, извади една кофа изпод кухненската мивка, напълни я с най-горещата вода, която течеше от крана, изнесе я навън и я изля във ваната. Травис беше пренесъл четири кофи с гореща вода, когато се появи ретривърът и започна да разглежда задния двор. Ваната беше вече полупълна, а кучето започна да очертава територията си, като уринираше през един-два фута по варосаната стена от бетонни блокчета, ограждаща имота.

— Когато привършиш унищожаването на тревата — каза Травис, — настройвай се за баня, мошенико.

Ретривърът повдигна глава, извърна се към него и като че ли слушаше думите му. Но никак не приличаше на умните кучета от филмите. Изглеждаше глупаво. Когато го изслуша, притича няколко стъпки край стената и започна да пишка пак.

Като гледаше как кучето се облекчава, Травис също почувствува нужда. Влезе в банята, а след това се преоблече в по-стари дънки и фланелка за предстоящото мокрене.

Когато Травис се показа отново, ретривърът стоеше до димящата вана, хванал маркуча със зъби. Някак беше успял да отвърти крана. От маркуча във ваната се изливаше вода.

Беше много трудно, ако не и невъзможно, едно куче да се справи успешно с пускането на водопроводен кран. Травис помисли, че това е равнозначно на изобретателността и сръчността, нужни за отварянето на секретната капачка на кутийка аспирин с една ръка зад гърба.

Смаян, каза:

— Водата ли ти се стори твърде гореща?

Ретривърът пусна маркуча да тече по бетона и почти възпитано влезе във водата. Седна вътре и го погледна, сякаш искаше да му каже: „Давай да започваме, многознайко“.

Той доближи ваната и приклекна до нея.

— Покажи ми сега как ще спреш водата.

Кучето го погледна тъпо.

— Покажи ми — повтори Травис.

Кучето изсумтя и се донамести в топлата вода.

— Ако си могъл да я пуснеш, ще можеш и да я спреш. Как го направи? Със зъби? Трябва да е било със зъби. За Бога, не можеш да го направиш с лапи. Интересно, колко умело действуваш с уста. Можеше да си счупиш някой зъб върху желязната дръжка.

Кучето се наведе леко навън от ваната, толкова, че да захапе чантата с шампоана.

— Няма ли да спреш кранчето? — попита Травис.

Кучето само неразбираемо мигаше срещу него.

Въздъхна и спря водата.

— Добре. Окей. Прави се на много хитър — и извади четката и шампоана от чантата, като ги подаде на ретривъра. — Ето. Сигурно аз изобщо не ти трябвам. Можеш сам да се изтъркаш, сигурен съм.

Кучето издаде едно дълго, провлечено „у-у-у-ф“ някъде дълбоко в гърлото си и Травис почувствува, че то му казва да не се прави на много хитър.

Не преувеличавай, каза си той. Опасно е да се задълбочаваш толкова, ще откачиш, Травис. Това тук е едно дяволски умно куче, но то не разбира какво всъщност му казваш, нито пък може да ти отговори.