Дийн Кунц - Пазители

Травис долепи револвера до себе си, отиде до Айнщайн пред входа и вкара ключа в бравата.

Травис отключи, пъхна ключа в джоба и бутна вратата навътре, като покриваше стаята с Магнума, внимателно прекрачи прага и Айнщайн влезе с него, без да го изпреварва.

Къщата беше тиха както обикновено, но във въздуха имаше някаква необичайна воня.

Айнщайн изсумтя тихо.

Слабата светлина на залязващото слънце проникваше едва през прозорците, защото завесите почти навсякъде бяха спуснати докрай. Но и в тази светлина Травис успя да види, че тапицерията на канапето е разкъсана. По пода се търкаляха късчета дунапрен. Една дървена етажерка за книги, очевидно разбита със сила в стената, бе оставила вдлъбнатини в мазилката. От екрана на телевизора още стърчеше настолната лампа, с която е бил строшен. По цялата стая се въргаляха книги, свалени от рафтовете и после разкъсани.

Въпреки полъха на свеж въздух от вратата, смрадта ставаше все по-непоносима.

Травис натисна стенния ключ на осветлението. Светна една лампа в ъгъла. Не светеше силно, но достатъчно за да разкрие още подробности от опустошението.

Сякаш някой е преминал оттук с верижен трион, а после — с моторна косачка, помисли той.

Къщата беше все тъй тиха.

Без да затваря вратата, той направи две стъпки към стаята, а под краката му ясно изшумоляха смачканите страници на съсипаните книги. Тук-там върху хартията и по белите късчета дунапрен забеляза тъмноръждиви петна и спря веднага, защото разбра, че това е кръв.

Секунда по-късно видя и трупа. Беше едър мъж, проснат настрани върху пода до канапето, полупокрит с книжни страници, корици и обложки, целите в съсиреци.

Айнщайн заръмжа по-силно и гневно.

Тялото беше само на няколко фута от входа на столовата и когато Травис се приближи, видя, че това е неговият хазяин, Тед Хокни. До него лежеше кутийка с инструменти „Крафтсмън“. Тед имаше ключ за къщата и Травис му бе позволил да идва по всяко време, за да извършва дребни ремонти. Неотдавна му беше заръчал да оправи доста неща — капеща чешма, развалена машина за миене на чинии. Очевидно, Тед бе дошъл от своята къща в същия квартал с намерението да поправи нещо. И ето, сега вече никой не можеше да помогне на самия него.

Отначало Травис помисли, че вонята е тъй непоносима, защото човекът е бил убит поне преди седмица. Но когато го видя по-отблизо, не забеляза подуване на трупа от газовете на гниенето, нито имаше следи от разложение, следователно не стоеше тук от дълго време. Може би само ден, дори по-малко. Отвратителната смрад имаше други източници: първо, хазяинът му беше с извадени вътрешности; освен това, убиецът явно бе покрил с урина и изпражнения тялото и всичко около него.

Нямаше ги и очите на Тед Хокни.

На Травис му се повдигна — не само защото изпитваше добри чувства към Тед. Щеше да му се погади от такава безумна жестокост независимо коя е жертвата. Убийство като това лишаваше смъртта от всякакво достойнство и някак унижаваше целия човешки род.

Тихото гъргорене на Айнщайн се превърна в неприятно и силно ръмжене, прекъсвано от рязък лай.

Нещо като рязка нервна конвулсия или удар на сърцето накара Травис да се извърне от трупа. Видя, че ретривърът гледа към съседната столова. Очертанията и сенките там бяха съвсем смътни, защото върху двата прозореца имаше плътни завеси и единствено от кухнята проникваше слаба, сивкава светлина!

„Тръгвай, махай се, вън!“ — му каза някакъв вътрешен глас.

Но той не се втурна навън, защото никога през живота си не беше бягал от нищо. Е, не съвсем никога: всъщност избяга и се скри от самия живот през последните години — бе позволил на отчаянието да завладее всичките му мисли. Скри се в кладенеца на самотата, а това беше истинското малодушие. Но нали всичко това остана зад гърба му, нали Айнщайн и Нора го превърнаха в друг човек, който няма право да бяга и да се скрие. Проклет да е, ако го направи.

Айнщайн застина на място. Изви гръб, сниши и издаде напред глава, и залая тъй бясно, че от устата му захвърча слюнка.

Травис пристъпи към сводестия вход на кухнята.

Ретривърът застана точно до него и продължи да лае още по-яростно.

С револвера пред гърди, търсейки успокоение в мощното оръжие, Травис направи една стъпка напред като стъпваше внимателно върху издайническите хартии по пода. Беше само на два-три фута от входа. Огледа напрегнато мрачната столова.

Лаенето на Айнщайн ехтеше в къщата, сякаш там се бе събрала цяла глутница подивели кучета.