Дийн Кунц - Тик-так

Дел отново натисна спирачките. Колелата отново изсвириха и Томи долови мириса на горяща гума.

Този път камионът ги удари по-силно, отпраните тенекии яростно задраха, а ягуарът се разтресе като пред разпадане. Томи си удари главата в гърба на предните седалки.

Купето на ягуара беше така ярко осветено от фаровете на огромния камион, че Томи съвсем ясно виждаше муцуната на кучето срещу себе си. Скути се хилеше.

Дел отново удари спирачки, направи остър завой надясно, но само за да заблуди демона, тъй като голямата машина маневрираше по-трудно от колата. Едва тогава тя зави наляво, според указанията на майка Фан.

Томи не виждаше нищо от мястото си, но знаеше, че Дел не бе успяла да се измъкне изцяло от платното, по което се движеше камионът, защото, докато завиваха, той отново ги удари — наистина в самия край на ягуара, но затова пък с огромна сила. Ударът накара ушите на Томи за запищят и го разтърси до мозъка на костите му, а колата се завъртя. Направиха пълен кръг, после още един и навярно трети; Томи се почувства като запратен в огромна центрофуга за сушене на дрехи.

Гумите заораха настилката, после изгърмяха една по една, а каучуковите остатъци силно изплющяха по тенекиите на колата; голите джанти задраха по платното. От колата се откъснаха и други парчета, които изтропаха по шасито, преди да изчезнат встрани.

Но ягуарът не се преобърна. Престана да се върти, като все още свистеше и трещеше, но остана на четирите си колела.

Томи се надигна от теснотията между предните и задните седалки и погледна назад.

Кучето също застана при прозореца, ухо до ухо с него.

Както и предният път, камиона беше подминал кръстовището.

— А това каране как ви се видя? — гордо попита Дел.

— След това никой няма да застрахова вече колата ти — отвърна майка Фан.

Лабрадорът до Томи изскимтя.

Но Деливъранс Пей не беше в състояние да развие някаква скорост с ягуара в сегашното му окаяно състояние. Бързата спортна кола сега беше истинска развалина — пухтеше с мъка, шумно тракаше и скърцаше, съскаше, свистеше, клатеше се и залиташе, изпускаше пара, масло и спирачна течност — като някой от пикапите таратайки, които комичните герои карат във филмите.

Зад тях тежката машина правеше маневра, за да влезе от кръстовището в уличката, на която се бяха озовали.

— Трябва да сме спукали поне две гуми — съобщи Дел, — а и нивото на маслото бързо пада.

— Вече сме наблизо — успокои я майката на Томи. — Вратата на гаража към къщата ще е отворена; ще вкараш колата и ще бъдем в безопасност.

— Каква врата към гараж? — попита Дел.

— Гаражът към къщата на госпожа Дай.

— О, да, вещицата фризьорка.

— Тя не е вещица. Просто е от поречието на Ксан и е научила някои неща за правенето на магии още като момиче.

— Съжалявам, ако съм ви обидила — извини се Дел.

— Ето там, през две къщи вдясно, лампите светят. Вратата на гаража е отворена — Ки Дай ще я затвори, след като вкараш вътре колата, и всички ще сме в безопасност.

Демонът шофьор смени скоростите и грамадната машина влезе в уличката зад тях. Фаровете осветиха купето през задния прозорец.

Скути отново изскимтя. После облиза Томи по лицето или да го убеди, че всичко е наред, или за сбогом.

Томи обърса бузата си и се обърна напред.

— Но как можем да бъдем в безопасност? Утрото още не е настъпило. Нещото ще има грижата да ни довърши.

— Тук не може да ни последва — обясни майка му.

— Уверявам те, ще прегази цялата къща — разпалено заяви Томи.

— Не. Ки е направила куклата, тя е извикала духа от подземния свят, така че не му е разрешено да наранява нея. Той не може да влезе в къщата освен ако самата Ки Транг Дай не го покани.

— При цялото ми уважение, мамо, аз не мисля, че можем да разчитаме чак на такава любезност у духовете.

— Не, майка ти навярно има право — възрази Дел. — Свръхестествения свят се ръководи от собствени закони, както и ние се съобразяваме със законите на физиката например.

В светлината от фаровете на камиона Томи поклати глава.

— Ако това проклето нещо връхлети с тази огромна машина в къщата име убие, на кого да се оплача — на Алберт Айнщайн или на папата?

Дел зави надясно по алеята и колата със скърцане и скрибуцане влезе в отворения и осветен гараж. Когато най-сетне спря, моторът се закашля и изгасна. Диференциалът щракна и задната част на колата се стовари върху циментовия под.

Зад тях голямата подвижна врата се спусна на мястото си.