Дийн Кунц - Тик-так

— Това са глупости. Това е просто невъзможно.

— Възможно е — възрази госпожа Дай.

— Не, трябва да е някакъв кошмар.

Дел се обърна към останалите две жени.

— Той просто не е подготвен за това. Не гледа сериите за възрастни по телевизията.

— Не гледаш сериите за възрастни? — учуди се госпожа Дай.

Като тръсна глава, и госпожа Фан се намеси.

— Навярно гледа само глупави детективски предавания, вместо хубавите образователни програми.

От различни места в къщата долетяха звуци от тропане по прозорците и изпробване на бравите.

Скути се сгуши до Дел, а тя го погали, за да го успокои.

— Какъв дъжд вали само — подхвърли госпожа Дай.

— Пък и толкова рано за сезона — съгласи се майка Фан.

— Напомня ми за дъжда в джунглите, толкова е обилен.

— След сушата лани не е лошо да повали.

— Е, тази година няма да има суша.

Дел попита:

— Госпожо Дай, във вашето село във Виетнам стопаните попадаха ли на кръгове по нивите си, на необясними слегнати участъци там? Или на големи овални участъци в оризищата, където нещо може да се е приземявало?

Майка Фан се приведе в стола си към госпожа Дай.

— Туонг не иска да повярва, че демонът тропа по прозорците под носа му, иска да си мисли, че това е само кошмар, но за сметка на това вярва, че Снежният човек съществува.

— Снежният човек ли? — Госпожа Дай сложи ръка пред устата си, за да не прихне.

Чудовището отново изтропа по стъпалата към верандата. Появи се на прозореца вляво от вратата. Блестящите му змийски очи излъчваха безумна ярост.

Госпожа Дай погледна часовника си.

— Времето напредва.

Томи се бе свил на дивана и целият се тресеше.

Госпожа Дай се обърна към майка Фан.

— Толкова съжалявам за Май.

— Тя разби сърцето на майка си — призна майката на Томи.

— Ще съжалява за това — уверено заяви госпожа Дай.

— Толкова усилия положих да я науча да живее както трябва.

— Тя се оказа прекалено слаба, а фокусникът — хитър.

— Туонг даде лош пример на сестра си — призна майка Фан.

— С цялото си сърце ти съчувствам — хвана ръката й госпожа Дай.

Като направо вибрираше от напрежение, Томи се провикна:

— Не може ли да поговорим за това по-късно, ако дочакаме това време?

Чудовището на прозореца нададе пронизителен, протяжен вой, който звучеше повече като електронен писък, отколкото като животински глас.

Госпожа Дай стана от китайския си стол, обърна се към прозореца, сложи ръце на бедрата си и нареди:

— Стига си крещял, проклетнико! Ще събудиш съседите.

Съществото притихна, но изгледа госпожа Дай с почти същата омраза, с каквато гледаше Томи.

Кръглото лице на дебелака изведнъж се разцепи от брадичката до челото, както беше станало, когато се бе катерило по перилата на яхтата в пристанището Нюпорт. Половинките на лицето се обелиха и зелените очи щръкнаха от двете страни на черепа; от цепката в средата изскочиха десетина тънки като камшици разчленени пипала, които започнаха да се гърчат около смукало, изпълнено със скърцащи зъби. Чудовището опря лице в стъклото и израстъците му започнаха да се плъзгат бясно по повърхността.

— Няма да ме уплашиш — пренебрежително заяви госпожа Дай. — Сега си събери наново лицето и се махай.

Плъзгащите се пипала се върнаха в черепа и разполовеното лице отново се сля в еднородната глава на дебелака, макар и със зелените змийски очи на демона.

— Виждаш ли — заяви майка Фан, която още седеше безучастна с чантичката си в скута. — Не ни трябват пистолети, когато си имаме Ки Транг Дай.

— Внушително е — съгласи се Дел.

Съществото, залепнало на прозореца, с явни признаци на объркване, издаде умолителен, отчаян вопъл.

С пробляскващите светлинки отзад на обувките, госпожа Дай направи три стъпки към прозореца и махна на чудовището с обърнати длани.

— Хайде — нетърпеливо му викна тя, — от това чашата на търпението на демона преля и той строши прозореца с тлъстия си юмрук.

Строшеното стъкло се пръсна на хиляди парченца вътре в стаята. Госпожа Дай направи три стъпки назад, блъсна се в китайския стол и промърмори:

— Това не е хубаво.

— Не е хубаво? — изкрещя Томи. — Какво искате да кажете с това „не е хубаво“?

Дел се надигна от канапето.

— Искаше да каже, струва ми се, че никак не е хубаво, дето отказахме последната чаша чай, която някога ще имаме възможност да изпием.

Госпожа Фан стана от фотьойла си във френски стил. Заговори на Ки Транг Дай бързо на виетнамски.