Дийн Кунц - Тик-так

Накрая демонът издиша насъбрания въздух, като заля лицето на Томи със зловония, които едва не го накараха да повърне кафето и сладките, които беше ял в Голямата купчина.

Чудовището се замъкна до фотьойла във френски стил, където бе седяла майката на Томи, и събори чантичката й на пода. Настани се в стола и сви убийствените си щипци в скута си… а след миг те отново се превърнаха в ръцете на дебелака.

Томи се уплаши да не би майка му да се отдели от групата, да вдигне чантичката си и да прасне с нея демона по главата. Но тя с нетипична за нея сдържаност остана мълчаливо на мястото си, както я бе посъветвала госпожа Дай.

Тромавото същество облиза устни. После въздъхна отегчено.

Лъчистите зелени очи се превърнаха в нормалните кафяви очи на убития самарянин.

Демонът погледна часовника си.

Тик-так.

Като се прозя, той примигна към групата пред себе си.

Неочаквано чудовището се наведе напред, хвана с две ръце десния си крак и го приближи към лицето си. Устата му се разшири неимоверно много от ухо до ухо като устат на крокодил и то започна да натъпква ходилото, а после и целия дебел крак в раззинатата си паст.

Томи погледна през прозорците.

На изток по небето бе започнала да се разстила бледа руменина.

Като че ли не беше реално същество, а книжна японска скулптура. Демонът продължи да се свива сам в себе си и да става все по-малък и по-малък, докато накрая блесна нещо като светкавица, която не позволи да се види какво точно стана, и се превърна отново в парцалена кукла, точно каквато Томи бе видял на прага на дома си — нескопосана фигура от бял памук с черни шевове на мястото на очите и устата.

Като посочи розовеещото небе навън, госпожа Дай измърмори със задоволство:

— Днес ще бъде хубав ден.

Всички изчистиха кръвта от челата си с намокрени книжни салфетки.

Двете виетнамки седнаха край кухненската маса.

Майка Фан извади кутийка с мехлем от хладилника и превърза ухапаната ръка на фризьорката.

— Боли ли те?

— Добре съм, нищо ме няма — отвърна Ки Транг Дай. — Ще зарасне бързо, няма страшно.

Парцалената кукла лежеше кротко на масата.

Томи не можеше да откъсне очи от нея.

— Какво има в това проклето нещо?

— Сега ли? — попита госпожа Дай. — Повечето е пясък. Малко речна кал. Змийска кръв. И още някои неща, които е по-добре да не знаеш.

— Трябва да я унищожа.

— Тя вече не може да ти навреди. Аз сама ще я разваля — заяви госпожа Дай. — Ако не го направя по правилата магията ще остане.

— Тогава развалете я още сега, веднага!

— Трябва да почакам до обяд — слънцето да е високо, а в другата част на света да е нощ — тогава ще се развали магията.

— Това е логично — съгласи се с разбиране Дел.

Госпожа Дай се надигна от масата.

— Вече готови ли сте за чай?

— Искам да видя как това нещо става на парчета, а вътрешностите му се разпиляват на вятъра — настоя Томи.

— Не може да гледаш — възрази госпожа Дай, като вземаше чайник от бюфета. — Магията е работа на самата магьосница, никой друг не трябва да гледа.

— Кой го казва?

— Правилата са определени от древните магьосници от поречието на Ксан, не от мене.

— Сядай, Туонг, престани да се тревожиш, пий си спокойно чая — намеси се майка Фан. — Караш госпожа Дай да си мисли, че не й вярваш.

Дел хвана Томи за ръка.

— Може ли да поговорим?

Тя го изведе от кухнята в столовата, а Скути ги последва.

Там Дел му прошепна:

— Недей да пиеш от чая.

— Какво?

— Може би има и други, не толкова демонични начини да се накара блудния син да се върне в стадото.

— Какви начини?

— Някаква отвара например, комбинация от екзотични треви, наркотици, щипка речна кал — кой знае? — продължи да шепне Дел.

Томи се извърна към отворената врата на кухнята и погледна. Майка му изваждаше и нареждаше сладки и парчета кейк, а госпожа Дай запарваше чая.

— Възможно е — продължи да шепне Дел — госпожа Дай да си е наумила твърдо да те върне към добрите стари виетнамски традиции и към семейството ти. Може би е започнала драстично с куклата, докато в крайна сметка една солидна доза от специалния магически чай ще свърши по-добра работа.

В кухнята госпожа Дай вече нареждаше чашите и чинийките на масата. Дяволската кукла лежеше там и кротко наблюдаваше приготовленията с очи от кръстосани конци.

Томи влезе в кухнята и съобщи:

— Мамо, мисля вече да си тръгвам.

Майка Фан вдигна глава от кейка, който режеше.