Дийн Кунц - Тик-так

Накрая майка Фан, изглежда, се разтревожи, защото изохка:

— Ох, Боже.

Тонът, с който майка му изрече тия две думи, накара Томи да почувства как ледена тръпка преминава по гръбнака му.

В началото съществото на прозореца изглеждаше смутено от собствената си смелост. Все пак това беше територията на фризьорката магьосница, която го беше извикала от ада… или от мястото, което обитаваха съществата, викани от хората по поречието на Ксан. Загледа се учудено в няколкото назъбени парчета стъкло, които още стърчаха от рамката. То без съмнение се чудеше защо не бе запратено обратно в серните ями на подземния свят.

Госпожа Дай си погледна часовника.

Томи също погледна часовника си.

Тик-так.

С ръмжене и смутен вой демонът прескочи счупения прозорец и влезе в дневната.

— По-добре застанете заедно — посъветва ги госпожа Дай.

Томи, Дел и Скути заобиколиха масичката за кафе и застанаха плътно до майка Фан и госпожа Дай.

Змиеокият дебелак вече не носеше шлифера с качулка. Пожарът на яхтата би трябвало да е изгорил всичките му дрехи, но — интересно — те бяха само леко опърлени, като че ли имунитетът му към огъня се простираше и върху облеклото, което носеше. Черните му обувки бяха издраскани и кални. Мръсните смачкани панталони, раздърпаните и простреляни риза, жилетка и сако, острият мирис на пушек, който се носеше на талази от съществото, в съчетание с чисто бялата кожа и нечовешките очи му придаваха неповторимата привлекателност на жив труп.

Половин минута или повече демонът остана да се колебае, явно притеснен, като може би очакваше наказание за оскверняване на свещения дом на госпожа Дай.

Тик-так.

После се затресе. Пухкавите длани се свиха в юмруци, отпуснаха се, пак се свиха в юмруци. Той облиза устни с дебелия си розов език и изкрещя към тях.

Последният срок е призори.

Небето зад прозорците беше още тъмно, макар че беше почнало да просветлява.

Тик-так.

Томи се стресна от постъпката на госпожа Дай, която вдигна лявата си ръка към устата и жестоко ухапа най-месестата й част, под палеца — оттам потече кръв. После намаза кръвта по челото му като жрец, който прогонва болестта от разкаял се грешник.

Томи посегна да изтрие кръвта, но госпожа Дай го спря.

— Не, остави. На мене демонът не може да навреди, защото аз го извиках в парцалената кукла. Ако ти миришеш като мене, миришеш на моята кръв, той няма да разбере кой си всъщност, ще помисли, че съм аз и няма да те закача.

Докато нещото се приближаваше към тях, госпожа Дай намаза с кръвта си и челото на Дел, на майка Фан, а след известно колебание — и главата на Скути.

— Сега не мърдайте — шепнешком нареди тя. — Стойте неподвижно и мълчете.

Като съскаше и говореше неразбрано, съществото се приближи на трийсетина сантиметра от групата. Зловонният му дъх беше противен — смърдеше на мъртва изгоряла плът, на прегоряло мляко и гранясал лук, като че ли в предишния си живот беше изяло стотици хамбургери, а лошото храносмилане не го беше оставило на мира и в ада.

Дебеличките му бели длани с влажно припукване се превърнаха в разчленени щипци, подходящи за рязане и разкъсване.

Когато се вторачиха в Томи, лъчистите зелени очи като че ли погледнаха през него, сякаш чудовището искаше да проникне в най-съкровените дълбини на душата му.

Томи остана неподвижен. Мълчеше.

Демонът го подуши, но не както свинята души помията си, а по-скоро като експерт по вината, който преценява чаша отлежало бордо.

Със съскане чудовището се спря при Дел, като се забави по-малко, отколкото при Томи.

После дойде ред на госпожа Дай.

После на майка Фан.

Когато съществото се наведе да подуши Скути, лабрадорът отвърна по същия начин на вниманието.

Явно озадачен, че открива мириса на магьосницата по всички, демонът обикаляше групата, ръмжеше и си мърмореше на някакъв непознат език.

Без да се бяха наговаряли от по-рано, Томи и трите жени се подредиха в кръг, за да може лицата им, намазани с кръв, да бъдат насочени навън, към демона, докато той търсеше плячката си.

След като ги заобиколи веднъж, съществото отново насочи вниманието си към Томи. Приближи се на шест-седем сантиметра о него и го подуши. Лакомо вдъхна миризмата му. Подуши го пак. С отвратителен пляскащ звук лицето на дебелака се разшири и потъмня в люспеста муцуна на влечуго с широки ноздри. Вдиша бавно и дълбоко, задържа въздуха, издиша, вдиша още по-бавно и по-дълбоко.

Змиеокото чудовище отвори уста и изкрещя на Томи, но макар сърцето му да заби лудешки, Томи нито трепна, нито извика.