Дийн Кунц - Тик-так

— Госпожице Пейн — започна с подобаваща тържественост той, — позволете ми да ви изкажа най-добрите си пожелания за много щастие.

— Благодаря, Мъмингфорд.

— Господин Фан — продължи икономът. — Приемете моите искрени поздравления. Вие сте един щастлив млад човек.

— Благодаря, Мъмингфорд. Мисля, че съм повече от щастлив. Направо се чувствам като богоизбран. И не мога да престана да се удивлявам на всичко, което ми се случва.

— Самият аз — кимна сериозно Мъмингфорд, — се намирам в състояние на постоянно удивление, откакто започнах работа при госпожа Пейн. Не е ли прекрасно това?

Параклисът на всеобщото блаженство, едно от добре уредените места да сключване на брак в Лас Вегас, беше украсен с толкова много червени и бели рози, че Томи се уплаши да не получи пристъп на сенна хрема. Застана до перилата, като се опитваше да остане спокоен, и се заусмихва глупаво, тъй като помещението беше изпълнено с ухилени към него хора.

Предназначен първоначално за задоволяване на религиозните потребности на импулсивни, желаещи да се бракосъчетаят двойки, от други щати, които пристигат сами или с няколко души близки приятели, параклисът можеше да побере само шейсетина души. Макар да бяха научили за церемонията в последния момент, приятелите на семейство Пейн вече бяха заели всички места, а трийсетина души стояха прави в страничните зали на черквата.

Отдясно на Томи Роланд Айрънрайт, фокусникът, му прошепна:

— Отпусни се. Церемонията е ужасно лесна. Аз самият се ожених само педи осемнайсет часа в същата църква.

Заобиколен от оркестър от девет души, Фран Синатра запя „Светът за мен е като струна“, както само той можеше да го изпълни, а госпожа Пейн даваше на Дел последни указания в задния вестибюл на параклиса.

После оркестърът подхвана „Ето, пристига булката“.

Скути тържествено се показа откъм вестибюла с букетче в уста, който бе донесъл за Томи.

Зад Скути вървеше Май, сестрата на Томи, която сияеше както никога досега. Носеше бяла кошница, пълна с розови листенца, които започна да пръска наоколо.

Тогава се появи Дел и всички насядали в параклиса са надигнаха, за да й се усмихнат окуражително.

Франк успя някак да импровизира нови стихове, които вмъкна в „Ето, пристига булката“, без това да намали от красотата и тържествеността на песента. Всъщност неговото изпълнение обогати парчето и самият той звучеше не като певец към края на активния си изпълнителски живот, а като млад изпълнител на суинг от ранните години на джаза.

Когато Томи връчи букета на Дел и хвана ръката й, за да я поведе към олтара, сърцето му преливаше от любов.

Свещеникът за щастие изпълни без протакане религиозните си задължения и точно както трябваше. Раоланд Айрънрайт разряза един пресен портокал и извади отвътре брачните пръстени.

След като свещеникът ги провъзгласи за мъж и жена в 11.34 часа сутринта, по-малко от осемнайсет часа след като се бяха запознали, Томи и Деливъранс се целуна силно и продължително — беше втората целувка в живота им, а зрителите радостно изръкопляскаха.

От мястото си пред оркестъра Франк се провикна към майката на Дел:

— Хей Шийла, миличка, ела тук да изпеем това парче заедно!

Майката на Дел отиде до него и като използваха един и същи микрофон, двамата изпълниха един забързан вариант на „Ти ми влезе под кожата“, който послужи и като сигнал за края на церемонията.

Докато приемаше поздравленията отвън, Дел напомни на всички, че в голямата бална зала на хотел „Мираж“ в седем часа вечерта щеше да има прием. Имаше всички изгледи той да се превърне в партито на годината.

Когато двамата младоженци и Скути останаха отново сами на задната седалка на лимузината, Дел попита:

— Не си вече уморен?

— Не знам какво ми става, но се чувствам като току-що станал от най-дългия сън в живота си. Усещам толкова много енергия в себе си, че просто не ми се вярва.

— Чудесно — изчурулика тя и се притисна до него.

Той плъзна ръка около кръста й и изведнъж се развълнува от топлината и съвършените форми тялото до неговото.

— Не се връщаме в хотела — съобщи му тя.

— Какво? Защо?

— Заръчах на Мъмингфорд да ни откара право на летището. Връщаме се веднага в Ориндж.

— Но аз си мислех… искам да кажа… няма ли да… О, Дел, толкова искам да останем насаме с тебе.

— Няма да те карам да консумираш брака ни, преди да си научил всичките ми тайни.

— Но аз искам да го консумирам — отсече той. — Искам да го консумирам тая сутрин, колкото може по-бързо, още тук в лимузината!