Дийн Кунц - Тик-так

— Какви странни умения? — попита Томи.

— Те правят магии. Но не уменията на глупавия Роланд Айрънарйт, който вади заек от шапката си и Май го намира за умен.

— Магия — механично повтори Томи.

— Бяла магия за любов и успех в бизнеса. А също и черна магия.

— Какво е това черна магия?

— Разговарят с мъртвите — зловещо произнесе майка Фан, научават тайни за земята на мъртвите, заставят мъртвите да ходят и да работят като роби.

Огромният влекач вече беше на половин пряка зад тях. С приближаването воят на мотора му започна да надвива шума от мотора на ягуара.

Дел изтръгваше от колата всичко, на което беше способна, но продължаваше да изостава.

Майката на Томи продължи:

— Магията на хората по поречието на Ксан изкарва духовете от тъмния подземен свят и отправя проклятие към враговете на магьосника.

— Тая река Ксан явно е част от планетата, която е под влияние на зли извънземни сили — заключи Дел.

— Госпожа Ки знае тази магия. Знае как да накара умрелия да се измъкне от гроба си и да убие, когото му е заръчано да убие. Как да използва жабешки вътрешности, накиснати във вълшебен еликсир, който да накара сърцето и черния дроб на врага да се превърнат в каша. Как да урочаса някоя блудница и тя да роди дете с човешка глава, кучешко тяло и рачешки щипци вместо ръце.

— И ти играеш ма-джонг с такава жена! — разгневен възкликна Томи.

— Понякога и бридж — напомни майка Фан.

— Но как си могла да се свържеш с такова чудовище?

— Не забравяй почитта към по-възрастните, момчето ми. Госпожа Дай е много по-голяма от тебе. А и не е чудовище. Като изключим глупостта с парцалената кукла, тя е добра жена.

— Тя се опитва да ме убие!

— Няма такова намерение.

— Тя наистина се опитва да ме убие.

— Недей да крещиш и да се държиш шантаво като вманиачения си смахнат детектив от твоите книжлета.

— Тя се опитва да ме убие!

— Опитва се само да те сплаши, така че да уважаваш повече нашите стари виетнамски традиции.

Зад тях чудовището наду въздушната сирена на тежката машина — три дълги сигнала, с които ликуващо известяваше, че краят на жертвата му наближава.

— Мамо, това същество вече уби трима невинни мъже тая вечер и със сигурност ще убие мене , ако може.

Майката на Томи със съжаление въздъхна.

— На Ки Транг Дай магията не винаги й се удава така, както би желала.

— Какво?

— Докато е приготвяла парцалената кукла, сигурно е пропуснала да сложи някоя от необходимите магически съставки или пък с погрешна вълшебна дума е призовала някой страховит демон от подземния свят. Станала е грешка.

— Грешка ли?

— Всеки понякога допуска грешки.

— Затова са и заклинанията за разваляне — обади се Дел.

— Заклевам се, че ще убия госпожа Ки — процеди вбесено Томи.

— Не ставай глупав — сгълча го майка Фан. — Ки Транг Дай е добра жена, а ти не би убил една добра жена.

— Тя не е добра жена, по дяволите!

— Томи, друг път не съм те виждала толкова вбесен — с укор в гласа каза Дел.

— Ще я убия — предизвикателно повтори Томи.

Майка Фан подхвана:

— Госпожа Ки никога не използва магията за собствена облага, не забогатява чрез нея, а си работи честно като фризьорка. Използва магията само един-два пъти годишно, за да помогне на хората.

— Е, това на мене ни най-малко не ми помогна — отсече Томи.

— Аха — убедено кимна Дел. — Всичко е ясно.

— Какво? — погледна я Томи. — Какво ти е ясно?

Въздушната сирена на камиона изсвири отново.

Дел се обърна към майката на Томи.

— Смятате ли да му кажете?

— Ти не ми харесваш — напомни й майка Фан.

— Просто не ме познавате достатъчно добре.

— Никога няма да те опозная повече.

— Нека първо да обядваме заедно, пък тогава ще видим.

Томи изведнъж се почувства почти заслепен от внезапно прозрение. Изкрещя вбесен:

— Мамо, за Бога, ти да не си поискала от това чудовище, от тая откачена Дай, да приготви парцалената кукла?

— Не! — тръсна глава майка му. Извърна се и го погледна в очите, докато той се накланяше към нея от задната седалка. — Никога. Ти понякога си неразумен и неблагодарен син, не искаш да станеш лекар, да работиш в пекарната, главата ти е пълна с глупави мечти, но по сърце не си лошо момче, никога не си бил лошо момче.

Думите й трогнаха Томи. В течение на годините тя премерваше похвалите си скъпернически, с капкомер, така че признанието й, че той — макар и безразсъден — не е наистина лошо момче… е, това вече беше пълна купа майчина любов.