Дийн Кунц - Тик-так

— С Ки Транг Дай и с другите госпожи играем ма-джонг. Играем на карти. А докато играем, си говорим. Разказваме си чий син е влязъл в банда, чий съпруг е изневерил. Говорим си за работата на децата, за лудориите на внуците. Аз им разказвам за тебе — как си се отдалечил от семейството, от самия себе си, как се откъсваш от корените си, мъчиш се да бъдеш чист американец, но не можеш и ще се провалиш.

— Аз наистина съм американец — възрази Томи.

— Никога няма да бъдеш — увери го тя, а очите й бяха изпълнени с любов и страх за него.

Томи бе обзет от ужасна тъга. Майка му всъщност искаше да каже, че тя никога няма да се почувства американка, че тя се е провалила. Бяха й отнели родината, а нея бяха преместили в свят, където никога нямаше да се чувства у дома, въпреки че тук беше славната земя на голямото изобилие, на гостоприемството и на свободата. Американската мечта, която Томи с такава страст жадуваше да осъществи най-пълно, за нея беше постижима, но с цената на ограничения. Той бе пристигнал отвъд океана достатъчно млад, за да се преустрои изцяло, но тя завинаги щеше да пази в сърцето си Стария свят, а носталгията по неговите достойнства и красоти щяха да се усилват от времето и разстоянието. Тази носталгия пораждаше меланхоличен унес, от който тя нямаше никога да се отърси. И тъй като не можеше да стане американка в душата си, за нея беше трудно — ако не и невъзможно — да повярва, че е възможно децата й да се преобразят, така че естествено се тревожеше да не би стремленията им да ги доведат до разочарования и горчивина.

— Аз наистина съм американец — повтори тихо Томи.

— Не съм карала глупавата Ки Транг дай да прави парцалена кукла. Тя сама решила да те изплаши. Научих го едва преди два часа.

— Вярвам ти — увери я Томи.

— Ти си добро момче.

Той се пресегна към предната седалка.

Майка Фан пое ръката му и я стисна.

— Хубаво, чене съм сантиментална като моята майка — подхвърли Дел. — Щях така да се разплача, че нямаше да виждам пътя.

Вътрешността на ягуара вече бе изпълнена с ярката светлина на фаровете на влекача, който се беше доближил плътно зад тях.

Въздушната сирена изтръби веднъж-дваж и ягуарът се разтресе от вибрациите.

Томи вече не смееше да се извърне.

— Винаги съм се тревожила за тебе. — Госпожа Фан вече с мъка надвикваше шума от мотора на влекача, който сега бучеше като самолетен двигател. — И никога не съм имала никакви проблеми с Май, която винаги е била тъй кротка и послушна. Сега ни идва да потънем вдън земя, а ужасния фокусник в Лас Вегас ще се смее на глупавата стара виетнамска майка и с нещастната й дъщеря ще народят куп магьоснически бебета.

— Колко жалко, че Норман Рокуел 3 3 Норман Рокуел (1894–1978) — американски художник, известен най-вече с илюстрациите си, в които дава носталгична и идеализирана картина на американското ежедневие. е умрял — въздъхна Дел. — Той би създал такава чудесна картина от това.

— Тази жена не ми харесва — съобщи този път на Томи майка Фан.

— Знам, мамо.

— От нея добро не чакай. Сигурен ли си, че не си я познавал до вчера?

— Снощи я срещнах за първи пат.

— И не си имал срещи с нея?

— Никакви срещи.

— Завий наляво на следващия ъгъл — нареди майка Фан на момичето.

— Шегувате ли се? — попита Дел.

— Завий наляво на следващия ъгъл. Почти стигнахме къщата на Ки Транг Дай.

— Трябва да си махна крака от газта, за да взема завоя, а ако намаля скоростта, демонът на госпожа Дай ще връхлети право върху нас.

— Карай по-добре — посъветва я майка Фан.

Дел я изгледа мрачно.

— Вижте какво, госпожо, аз съм шофьор на състезателни коли от световна класа и съм участвала в ралита по цялата планета. Никой в света не кара по-добре от мене. Освен майка ми може би.

Майка Фан й подаде клетъчния телефон.

— Тогава се обади на майка си и виж какво ще те посъветва тя.

Все така навъсена, Дел предупреди:

— Внимавайте!

Томи пусна ръката на майка си, плъзна се обратно на своята седалка и заопипва за предпазния колан, който се беше оплел.

Скути потърси спасение на пода пред седалката си, точно зад гърба на Дел.

Като не можа да размотае достатъчно бързо колана си, за да го закопчае, Томи последва примера на кучето и се провря и сгуши на пода между предната и задната седалка и така се надяваше да оцелее и да не изхвърчи от колата при неизбежния сблъсък.

Дел закова спирачките.

Ревящият влекач ги блъсна отзад, но не особено силно, после се отклони.