Дийн Кунц - Вуду

Всъщност Джак би предпочел да търсят обикновен наемен убиец. Сега задачата им бе по-трудна. Рядко се срещаха хитри, умни и смели престъпници, които е толкова трудно да се заловят, както обладаните от чувство за призвание луди.

— Броят на раните съвпада с предишните случаи — забеляза Джак.

— Но видът им не е като предишния. Онези бяха прободни рани. А тези не са, защото са много по-неравни. Може би не са нанесени от една и съща ръка.

— Същите са — настоя той.

— Още е рано да се каже.

— Същият случай е — не се отказваше Джак.

— Звучиш така убедено.

— Чувствам го.

— Не започвай да ми говориш пак мистично като вчера.

— Но аз…

— Да, да, така беше.

— Вчера се занимавахме единствено с очевидните улики.

— В магьоснически магазин, където продават козя кръв и вълшебни амулети?

— Е, и? Това си бяха очевидните улики — опъна се той.

Те мълчаливо разглеждаха трупа.

— Изглежда почти като че ли нещо го е ухапало стотици пъти — обади се Ребека. Изглежда… дъвкан.

— Да — съгласи се той. — От нещо дребно.

— Плъхове?

— Този квартал е все пак доста изискан.

— Да, разбира се, но все пак градът си е един и същ, Джак. Улиците, които свързват добрите и лошите квартали, са общи; обща е и канализацията, и плъховете. Това е то демокрацията.

— Ако това са ухапвания от плъхове, значи проклетите животинки са дошли и са го гризали, след като вече е умрял; трябва да ги е привлякъл мирисът на кръвта. Плъховете по принцип се хранят с мърша. Те не са решителни, не са агресивни. Никой не е бил нападан от глутница плъхове в собствения си дом. Чувала ли си някога за такъв случай?

— Не — призна си тя. — Значи плъховете са дошли, след като вече е бил мъртъв и са започнали да го ръфат. Но са били обикновени плъхове. Недей да го изкарваш като нещо кой знае колко мистично.

— Да съм казал нещо?

— Вчера наистина ме разтревожи.

— Занимавахме се единствено с очевидните улики.

— Като разговаряхме с магьосника — презрително подхвърли тя.

— Той не е магьосник. Беше…

— Глупости. Точно такъв беше. Глупости. А ти си стоеше там и го слушаше в продължение на половин час и повече.

Джак въздъхна.

— Това са ухапвания от плъх — продължи тя — и от тях истинските рани не се виждат. Трябва да изчакаме резултатите от аутопсията, за да разберем причината за смъртта.

— Вече съм сигурен, че ще са същите като при другите случаи. Множество прободни ранички под ухапванията.

— Сигурно имаш право — съгласи се тя.

Джак гнусливо се извърна от мъртвеца.

Но Ребека продължи да го гледа.

Рамката на вратата към банята бе разцепена, а бравата й бе разбита.

Джак заговори застаналия наблизо пълен и червендалест полицай, докато разглеждаше пораженията:

— Вратата така ли беше, като дойдохте?

— Не, не, господин лейтенант. Заварихме я здраво заключена.

Джак дотолкова се учуди, че вдигна глава:

— Какво?

Ребека също се обърна към полицая:

— Заключена?

— Вижте, онази уличница Паркър… — започна полицаят, — хм, искам да кажа онази госпожица Паркър имаше ключ. Тя си отключила, повикала Васталяно, решила, че още спи и се качила на горния етаж да го събуди. Видяла, че вратата на банята е заключена, отвътре никой не й се обадил и се разтревожила да не е получил инфаркт. Погледнала под вратата, видяла протегнатата му ръка и локвата кръв. Веднага звъннала на 911. Аз и Тони, с когото сме в един екип, пристигнахме първи тук и разбихме вратата с надеждата, че може още да е жив, но един поглед ни стигаше, за да разберем какво е положението. Тогава открихме и другия в кухнята.

— Вратата на банята отвътре ли беше заключена? — попита Джак.

Полицаят почеса брадичката си.

— Ами да. Разбира се, че беше заключена отвътре. Иначе нали не би трябвало да я разбиваме? Погледнете я по-внимателно. Виждате ли как действа? Ключарите я наричат „лична ключалка“. Тя не може да се заключи от другаде освен от самата баня.

— Значи убиецът не би могъл да е заключил, след като се е оправил с Васталяно? — намръщи се Ребека.

— Не — съгласи се и Джак, след като разгледа по-внимателно бравата. — Изглежда, че жертвата сама се е заключила, за да избяга от преследвача си.

— Но все пак не се е спасил — отбеляза Ребека.

— Да.

— В заключено помещение?

— Да.

— Където най-големият прозорец е само тесен процеп/

— Да.

— Прекалено тесен, за да може убиецът да избяга оттам.

— Прекалено тесен.

— Как е станало тогава?