Дийн Кунц - Вуду

— Чакай само да видиш какво е вътре — махна с ръка Хари. — Като в някой магазин за изящни предмети от Петото авеню е.

— От кого са открити труповете? — попита Ребека.

— Някоя си Шели Паркър. Истинска красавица. Мисля, че е приятелката на Васталяно.

— Тя тук ли е сега?

— Вътре е. Но се съмнявам, че може особено да ни помогне. Навярно ще научите повече от Невецки и Блейн.

— Невецки и Блейн? Кои са те? — запита Ребека, която още стоеше незакопчана на силния вятър.

— От отделението за наркотици — отвърна Хари. — Упражнявали са полицейски надзор върху Васталяно.

— И са го убили под носа им! — подхвърли Ребека.

— По-добре ще е да не поставяте така въпроса, когато говорите с тях — предупреди ги Хари. — По този въпрос са много докачливи. Не са били само те двамата, разбирате ли? Отговаряли са за екип от шест души, който е наблюдавал всички входове към къщата. Цялото място е било завардено. Но някой все пак се е промъкнал, убил е Васталяно и бодигарда му, а после и се е измъкнал, без да го забележат. От това излиза, че Невецки и Блейн едва ли не са спали по време на работа.

Джак изпита съжаление към тях. Но не и Ребека. Тя изруга:

— Е, по дяволите, от мен съчувствие няма да получат. Изглежда, че наистина не са си гледали работата.

— Не мисля така — възрази Хари Улбек. — Бяха искрено удивени. Сигурен съм, че са наблюдавали добре цялата къща.

— А ти какво друго очакваш от тях да кажат? — кисело попита Ребека.

— Не забравяй, че не винаги можеш да прецениш веднага какво е направил колегата ти — предупреди я Джак.

— Така ли? — възкликна тя. — Как не? Аз не вярвам в сляпата колегиалност. Не я очаквам от другите и те не я получават от мене. Познавам не един добър полицай и когато съм сигурна, че е добър, ще му помогна във всяко отношение. Но познавам и истински мухльовци, за които не можеш да си сигурен дори че ще си сложат панталоните с дюкяна отпред.

Хари само я изгледа.

— Няма да се учудя, ако Невецки и Блейн са тъкмо от този тип — продължи тя, — от онези, които ходят с дюкяните отзад.

Джак въздъхна. Хари удивен се взираше в Ребека.

Тъмна камионетка без отличителни знаци спря до бордюра. От нея слязоха трима души — единият с фотоапарат, а другите с по-малки куфарчета.

— Това са хората от лабораторията — посочи ги Хари.

Тримата забързаха по тротоара към къщата. Нещо в острите изражения на лицата и в присвитите очи им придаваше вид на лешояди, забързани нетърпеливо към нова мърша.

Джак Досън потрепера.

Вятърът отново задуха силно. Голите клони на дърветата по улицата тракаха един в друг. От този звук на човек му идваха наум картини от празника на Вси светии, когато се правеха танци с подвижни скелети.

Съдебният медик и още двама души от лабораторията по патология бяха в кухнята, където Рос Морант, бодигардът, бе проснат сред каша от кръв, майонеза, горчица и салам. Беше нападнат и убит, докато е приготвял нещо за хапване.

На втория етаж, в голямата баня, кръвта беше навсякъде — по всяка повърхност, в ъглите, на струи и петна, по стените и по краищата на ваната имаше следи от окървавени длани.

Джак и Ребека стояха на вратата, гледаха, но не докосваха нищо. Не трябваше да се пипа, докато специалистите от лабораторията завършат работата си.

Винсент Васталяно бе затиснат напълно облечен между ваната и умивалника, а главата му бе до основата на тоалетната. Беше едър, но малко отпуснат мъж с тъмна коса и рунтави вежди. Спортните панталони и ризата му бяха целите в кръв. Едното му око бе избито от очната ябълка. Другото бе отворено широко и се взираше в нищото. Едната му длан бе стисната, а другата отворена и отпусната. По лицето, врата и ръцете му имаше десетки ранички. Дрехите му бяха скъсани поне на петдесет-шейсет места и през тесните процепи се виждаха други тъмни и кървави рани.

— По-зле е от предните трима — измърмори Ребека.

— Много по-зле.

Това бе четвъртият грозно обезобразен труп, който виждаха през последните четири дена. Ребека навярно имаше право — вилнееше някакъв психопат.

Но това не беше просто вманиачен убиец, който нанасяше импулсивно ударите си, тласкан от лудешката си ярост. Този лунатик беше още по-опасен — изглежда имаше идея-фикс, дори предприемаше кръстоносен поход. И четирите му жертви бяха по някакъв начин замесени в незаконната търговия с наркотици.

Говореше се, че започвала война между отделните банди, пререкание за териториите им, но Джак не вярваше особено на това обяснение. Слуховете от една страна бяха… странни. Освен това случаите не приличаха на бандитски убийства. Определено не бяха дело на професионален убиец; при тях нямаше и следа от обичайната чистота, ефективност и професионализъм. Бяха диви убийства, плод на злонамерено и мрачно извратено мислене.