Дийн Кунц - Вуду

— Да не си посмял да бълнуваш за това пред Ансън и Франсин. Той ти е съдружник, за Бога. Имате още много да работите заедно. А това ще ти бъде много трудно, ако той си мисли, че ти си някакъв суеверен хахо. От борсовия посредник трябва да се излъчва стабилност. Да има вид на банкер. Банкери и борсови посредници. Хората искат да видят стабилни, консервативни служители в посредническата фирма, преди да им поверят спестяванията си. Не можеш да си позволиш да опетниш репутацията си. Освен това бяха само плъхове.

— Не бяха плъхове — възрази той. — Видях…

— Нищо освен плъхове.

— Знам какво съм видял.

— Плъхове — настоя тя. — Но няма да казваме на Ансън и Франсин, че имаме плъхове. Какво ще си помислят за нас? Няма да позволя да разберат, че в къщата ни има плъхове. Франсин и така вече ме гледа отвисоко; тя гледа всички отвисоко; мисли си, че е някаква благородница, с нейния произход. Няма да й дам и най-малко основание. Кълна се, че няма. Нито дума за плъхове. Ще им кажем, че имаме теч на газта. Те не могат да видят нашия вход от апартамента си, а няма да тръгнат навън в такова време, затова ще им кажем, че сме евакуирани заради повреда в газовата инсталация.

— Фей…

— А утре сутринта — решително заяви тя — започвам да търся нова квартира.

— Но…

— Нямам намерение да живея в сграда с плъхове. Просто няма да го направя, а и ти не можеш да очакваш това от мене. Самият ти би трябвало да искаш да се махнем оттам, колкото може по-бързо.

— Но те не бяха…

— Ще продадем апартамента. А може би е вече време изобщо да се махнем от този проклет мръсен град. Тази мисъл ми се върти в главата вече години. Знаеш го. Може би е време да започнем да си търсим нещо в Кънетикът. Знам, че няма да ти е приятно да пътуваш за работа, но влакът не е толкова лош, пък и си помисли за всички преимущества. Чист въздух. По-голямо жилище за същите пари. Собствен плувен басейн. Няма ли да е хубаво? Може би Пени и Дейви ще идват и ще остават при нас през цялото лято. Не би трябвало да прекарат цялото си детство в града. Това не е здравословно. Да, да, твърдо — захващам се с тази работа от утре.

— Фей, утре всичко ще бъде затворено заради виелицата…

— Това няма да ме спре. Ще видиш. Още утре сутринта.

Вратите на асансьора се отвориха.

По коридора на четиринайсетия етаж Кийт попита:

— Не се ли тревожиш за Пени и Дейви? Оставихме ги така…

— Нищо им няма. — Тя изглежда си вярваше. — Бяха само плъхове. Ти едва ли мислиш, че плъховете ще ги последват извън сградата. Няколко плъха не са страшни. Аз се тревожа повече от този техен баща, който им казва, че е вуду, плаши ги, пълни им главите с тези глупости. Какво му е станало? Може и да преследва някакъв убиец психопат, но вуду-то няма нищо общо с това. Не говори смислено. Откровено казано, просто не го разбирам; колкото и да се опитвам, просто не мога.

Бяха достигнали вратата на Дорсетови. Кийт звънна.

— Помни, нито дума! — подсети го Фей.

Ансън Дорсет трябва да е чакал с ръка на бравата, след като му позвъниха отдолу, защото отвори веднага, докато Фей още предупреждаваше Кийт.

— Нито дума за какво? — попита той.

— Плъхове — отвърна Кийт. — Изглежда входът ни, съвсем неочаквано, е нападнат от плъхове.

Фей го изгледа убийствено.

Не го беше грижа. Нямаше намерение да се впуска в сложни измислици за газов теч. Много лесно можеше да разберат, че ги лъжат и тогава щяха да приличат на истински глупаци: Така че той разказа на Ансън и Франсин за нашествието от гризачи, но не спомена за вуду или за ранните същества, които бяха излезли от шахтата в гостната. Отстъпи пред Фей по този пункт, защото тя бе напълно права — борсовият посредник трябваше да поддържа репутацията си на консервативен, стабилен и уравновесен човек във всички случаи… или да се разори.

Чудеше се колко ли време трябваше да мине, докато забрави видяното.

Много време.

Много, много време.

Може би никога нямаше да го забрави.

Джак се подхлъзна малко, прегази през една преспа, от което в ботушите му влезе сняг, зави зад ъгъла и излезе на булеварда. Не погледна назад, защото се боеше, че ще види духовете — както Пени ги наричаше — по петите си.

Ребека и децата бяха само на трийсетина метра по-напред. Той забърза след тях.

За свое разочарование видя, че те са единствените хора по широкия булевард. Имаше само няколко коли, изоставени, след като са забуксували в снега. Никой не се движеше пеша. И кой човек с всичкия си би тръгнал в ураганните ветрове, по средата на заслепяващата буря? През две пресечки едва се виждаха през снега червени стопове и въртящи се аварийни светлини. Това бе колона снегорини, но и те се движеха в обратната посока.