Дийн Кунц - Вуду

Нещото нахлу в хола с размахана зад себе си опашка. Устата му се отвори широко и издаде студен триумфален вик, когато то се спусна към тях.

Ребека коленичи и стреля с пистолета си. Беше в упор; не можеше да не уцели и наистина уцели. Куршумът попадна право в целта си. Изстрелът повдигна звяра от земята и го запрати назад като парцален вързоп. Тупна тежко между хола и столовата.

Трябваше да бъде разкъсан. Но не беше.

По пода и стените можеше да се очаква разплискана кръв — или някаква друга течност, която се движеше из вените на тези същества. Но нямаше нищо подобно.

Нещото отскочи и се заизвива няколко секунди по гръб, после се преобърна и се изправи, закрета настрани. Беше дезориентирано и бавно, но явно невредимо. Побегна в кръг, като гонеше опашката си.

Междувременно погледът на Джак бе привлечен от противното нещо, което бе излязло от шахтата над канапето. Висеше на стената и скимтеше; беше с размера на плъх, но иначе не приличаше на гризач. Напомняше, повече от всичко, на птица без пера. Имаше яйцевидна глава, закрепена на дълъг, тънък врат, който би могъл да бъде на новороден щраус, а злобно издаденият му клюн се размахваше рязко във въздуха. Блестящите му огнени очи обаче нямаха нищо общо с птиците; нямаше земна птица, която вместо крака да има такива дебели пипала. Звярът беше връх на грозотата, ужас, породен от мутации; само като го гледаше, на Джак му прилоша. Зад него се показа подобно, макар и не същото същество.

— Пистолетите пет пари не струват срещу тези неща — викна Джак.

Подобното на игуана чудовище бе започнало да възстановява чувството си за ориентация. След миг щеше да дойде на себе си и отново да ги нападне.

Още две същества изпълзяха от кухнята и се появиха в края на столовата, като бързо приближаваха.

Остър писък привлече вниманието на Джак към далечния край на хола, откъм коридора към баните и спалните. Там бе застанало човекоподобното същество и пищеше с размахано над главата си копие. Затича се към тях, като прекоси килима учудващо бързо.

Зад него се изтърси глутница от малки, но страшни съшества, пародии с черти на влечуги, кучета, котки, насекоми, гризачи и паяци. В този миг Джак осъзна, че това наистина са дяволските изчадия, демоничните същества, привикани от дълбините на пъкъла с магиите на Лавел. Това трябваше да е отговорът, колкото и лудо да звучи той, защото няма друго място, откъдето такива отвратителни страхотии биха могли да се вземат. Със съскане, бърборене и ръмжене те вървяха едно през друго, жадни да достигнат Пени и Дейви. Всяко от тях се различаваше по нещо от съседа си, макар, че имаха поне две общи черти — очите от сребристобял огън, като прозорчета към пещ, и убийствено острите малки зъби. Сякаш вратите на ада се бяха разтворили.

Джак блъсна Пени в антрето. С Дейви в ръце, той последва дъщеря си през входната врата, по коридора на единайсетия етаж и забърза към Кийт и Фей, които стояха при отворената врата на един от асансьорите заедно с белокосия портиер.

Зад Джак Ребека стреля три пъти.

Джак се спря и се обърна. Искаше да се върне при нея, но не беше сигурен, че може да направи и това, и да пази Дейви.

— Татко! Побързай! — изпищя Пени от мястото си при вратите на асансьора.

— Татко, хайде, хайде — настоя и Дейви, като се притискаше в него.

Джак с облекчение въздъхна, когато Ребека излезе от апартамента невредима. Стреля още веднъж в антрето на Джеймисънови и затвори вратата.

Когато Джак достигна асансьора, Ребека вече бе до него. Той остави задъхан Дейви на пода и седмината, заедно с портиера, се наблъскаха в кабината. Кийт натисна бутона ПАРТЕР.

Вратите не се затвориха веднага.

— Ще влязат тук, ще влязат тук — изпищя Дейви, като изказа страха, който всички изпитваха.

Кийт отново натисна ПАРТЕР и този път задържа пръст на бутона.

Накрая вратите се затвориха.

Но Джак не се чувстваше в безопасност.

Сега, след като се бяха залостили в тясната кабина, той се чудеше, дали не би било по-разумно да тръгнат по стълбите. А ако демоните успееха да изключат тока и да ги спрат между етажите? А после да пропълзят в асансьорната шахта и да се спуснат до кабината? Ако чудовищната глутница намереше начин да влезе вътре? Боже Господи, ако…

Асансьорът потегли.

Джак вдигна глава към тавана на кабината. Там имаше капак за аварийния изход. Начин да се излезе. Но и начин да се влезе. Отсамната част на капака бе гладка — без панти и дръжка. Явно можеше да се бута нагоре или да се изтегли от спасителната група от другата страна. Дръжката би трябвало да е отгоре и това би улеснило демоните — ако дойдат. А тъй като отвътре нямаше дръжка, капакът нямаше как да се задържи; на насилственото влизане на злите същества не можеше да се попречи — ако дойдат.